Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Това е една трета от държавния бюджет. Все едно да кажеш на президента, че под носа му всяка година се краде едни трета от страната.
6. 72% от руснаците не се обръщат към съда, защото там се налага да се плащат твърде много подкупи. 78% от руснаците не се обръщат към съда, защото там няма справедливост. Така е според допитване на фонд „ИнДем“.
7. Дори децата в Русия са готови за корупция. В институтите, където подготвят нископлатени държавни служители, се влиза много по-трудно, отколкото там, където се подготвят високоплатени специалисти. Випускник от Института по нефта започва със заплата 500 долара, а за едно място в този институт се състезават двама кандидати. Випускник на Данъчната академия започва със заплата 160 долара месечно, а за едно място там се състезават петима. Випускник на Държавния университет по управление получава 200 долара месечно, а за едно място има 10 кандидати. Защо ли децата се стремят да получат професии, за които се плаща малко? Или пък децата си правят някаква друга сметка?
Тази последна забележка на Ходорковски явно ядосва президента — лицето му сякаш се изостря и в очите му се появява онова особено стоманено изражение, на което според мен специално обучават сътрудниците на спецслужбите. Президентът казва:
— Дайте да не прилагаме тази презумпция за виновност към нашите абитуриенти.
Но това не е всичко. Ходорковски продължава да говори. С много тих глас, едва се чува. Сътрудниците от ЮКОС твърдят, че Ходорковски говори много тихо, когато е бесен, когато е яростен. Но може би гласът му е тих и от страх. Той казва:
— Корупцията у нас трябва да стане срамно явление. Да вземем например как „Роснефт“ купи „Северен нефт“. Всички смятат, че в тази сделка е имало, така да се каже, допълнителен мотив…
Залата онемява. Всички разбират за какво става дума. Макар и с полунамеци, но Ходорковски хвърля право в лицето на президента страшно обвинение. Става дума за това, че малко преди тази среща държавната компания „Роснефт“ купи дребната петролна компания „Северен нефт“ значително по-скъпо. Т.е. държавата купува частна компания по съзнателно завишена цена. Ако през 90-те години корупцията се състоеше в това, че държавата разпродаде компаниите си твърде евтино, след 2000 година не е ли в това, че държавата купува твърде скъпо частни фирми? Ето това казва Ходорковски. Все едно да кажеш на президента: „Вие и вашият екип сте най-големите корупционери.“ Впрочем, Ходорковски поправя:
— Да, корупцията в страната се разширява и вие можете да кажете, че всичко започва от нас — Ходорковски обгръща с поглед седящите около масата — от нас започва. Е… някога е започнало, но все някога трябва и да свърши.
Все едно да кажеш на президента: „Ние всички тук присъстващи сме главните корупционери в страната.“ А половината от хората около масата са назначени точно от президента. Негови хора.
Стоманеното изражение в погледа на президента става още по-силно. Той казва, че „Роснефт“ е купила „Северен нефт“, защото нали все пак държавата трябва да увеличава запасите си от петрол.
— А някои компании, като ЮКОС например, имат собствени свръхзапаси. — След въпроса: „Как са ги получили?“ президентът прави пауза и това си е пряка заплаха. — Нали ЮКОС също имаше проблеми с данъците. Да, вие ги решавате, но нали от нещо са възникнали.
Това е пряка заплаха. Скоро след тази среща в Кремъл Ходорковски събира ръководителите на подразделенията на ЮКОС и им казва, че компанията я очакват трудни времена, че тя ще бъде атакувана. Атаката ще е съкрушителна. Ходорковски моли всички, които не са готови да понесат тази съкрушителна атака, незабавно да напуснат компанията, докато не са започнали трудните времена, за да не станат после предатели. Почти никой не напуска. Някои стават предатели.
На едно от всекидневните събрания на „Отворена Русия“ Ходорковски разказва за срещата в Кремъл на Ирина Ясина. Ирина Ясина, която била с Ходорковски на „вие“ и го наричала Михаил Борисович, сега си спомня, че тогава му била казала:
— Миша, тебе ще те затворят.
Ходорковски поклатил глава:
— Няма да ме затворят. Нали те не са врагове на страната си.
Глава 9
ЗАЛОЖНИКЪТ
Според официалния сайт на Ходорковски в интернет khodorkovsky.ru причината за ареста на нашия герой е презентацията за корупцията в Кремъл. На сайта има постоянен банер „Защо го затвориха?“ и чукнеш ли там, се отваря презентацията за корупцията. Презентацията обаче Ходорковски прави през февруари 2003 година, а в затвора го вкараха в края на октомври. Половин година след това. В тази половин година се случиха още куп важни за компанията ЮКОС събития.