Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Щяхме да се запишем с удоволствие — каза Козлето, — но нямаме двадесет фертинга.
— Е, запишете се, когато имате — съгласи се милостиво господин Шмекерленд. — А сега аз трябва да затворя магазина.
Той заключи отвътре входната врата, после се приближи до витрината с перуките и натисна едно бутонче, скрито в страничната стена. Витрината веднага се изви със скърцане и зад нея се откри четириъгълен отвор в стената. Господин Шмекерленд прекрачи напред и каза, като им махна с ръка:
— Заповядайте след мене!
Незнайко и Козлето минаха през отвора и се озоваха в складово помещение с лавици, върху които имаше сандъци с пушки, шмайзери, пистолети, кинжали и разни други изделия от подобен род. На пода край стената бяха наредени картечници на колелца и дори едно малко оръдие. Шмекерленд се приближи до желязната врата в дъното на склада и натисна още едно бутонче. Желязната врата се отвори. Нашите приятели преминаха по едно тясно полутъмно коридорче, спуснаха се по малка спираловидна, стълбичка надолу и се намериха в един подземен гараж.
Господин Шмекерленд намери своя автомобил, боядисан с яркожълта емайлова боя, отвори с ключ вратичката му и покани спътниците си да влязат. Той седна на кормилото, изкара колата от гаража и бързо я поведе по някакъв подземен тунел. Незнайко и Козлето дори не забелязаха на кое място автомобилът изскочи на повърхността и полетя по улицата. Не бяха успели и да се огледат наоколо, когато отново се намериха пред полицейското управление.
— Моля, почакайте ме една минутка — рече Шмекерленд и като изскочи от машината, изчезна във входа.
Дванадесета глава
Нощна акция
Не се минаха и пет минути, когато господин Шмекерленд излезе от полицейското управление, придружен вече от Мигача.
— Ето че сме отново заедно — рече Мигача, като сядаше в автомобила. — Вие постъпихте точно така, както ви бях помолил, Незнайко, и с това ми направихте голяма услуга. Успяхте ли да се запознаете малко с Незнайко? — обърна се Мигача към господин Шмекерленд.
— Да, разбира се — потвърди Шмекерленд и запали мотора на колата.
— Но сигурно вие още не знаете всичко за него — продължи Мигача. — Работата е там, че Незнайко е долетял при нас от друга планета със скъпоценен товар. Той е донесъл семена на гигантски растения, които дават извънредно едри плодове. Разбирате ли каква помощ бихме могли да окажем на нашите бедняци? Защото мнозина от тях имат твърде малко земя и не могат да преживяват от своята реколта. Ако всеки би могъл да отглежда плодове, десетки пъти по-едри от тези, които отглежда сега, беднотията у нас ще изчезне съвсем.
— Дума да няма, това е хубаво — разсъдливо каза Шмекерленд. — Нека Незнайко ни даде тези семена, а ние ще ги продаваме на бедняците. Може да се изкарат хубави пари. И Незнайко ще разбере нещо.
— Това е така — съгласи се Мигача, — но цялото неудобство е там, че тези семена са останали в ракетата на повърхността на Луната. Ние нямаме летателни апарати, които могат да се изкачват на такава височина. Следователно трябва най-напред да конструираме и построим такъв апарат, а за това ще са нужни пари.
— Смятам, че с парите ще бъде по-трудно — каза Шмекерленд. — Познавам мнозина, които няма да се откажат да спечелят пари, но не зная никого, който ще се съгласи доброволно да се откаже от тях.
— Това е действително тъй — каза усмихнато Мигача. — Но аз имам в главата си напълно готов прекрасен план. Пари за тази работа трябва да дадат самите бедняци. Та нали ние за тях искаме да доставим тези семена от Луната!
— Правилно! — зарадва се Шмекерленд. — Ще основем акционерно дружество. Ще пуснем акции… Вие знаете ли какво е акции? — попита той Незнайко.
— Не, струва ми се, не съм имал случай да чуя за тях — призна си Незнайко.
— Акциите са хартийки, прилични на банкнотите. Те могат да се отпечатат в печатница. Всяка акция ще продаваме, да речем, по един фертинг. Получените пари ще употребим за построяването на летателния апарат, а когато доставим семената, всеки притежател на акции ще получи своя дял семена. Разбира се, който има повече акции, ще получи и повече семена.
Докато се водеше целият този разговор, автомобилът вече летеше по улиците на града. Мигачът забеляза по пътя един ресторант и каза: