Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Лий се загледа във високия кон с черна глава, когото смяташе да нарече Дългия Том. Няколко крачки животното пробяга нормално и тъкмо Лий да й каже, че не вижда нищо особено в него, когато забеляза, че жребецът тръсва глава така, сякаш го безпокои някаква муха. Направи няколко стъпки встрани, преди да се втурне да догонва останалите коне.
— По дяволите! — възкликна Лий. — Как така Бап и другите не са забелязали нищо досега! — той погледна момичето до себе си. — Разбираш от коне.
— Може и да не се окаже нещо тревожно — каза тя. — Просто драскотина от някое дърво.
Лий отиде до хамбара за въже. Когато се върна, водеше със себе си останалите мъже. Явно им бе наприказвал не особено ласкави неща, понеже Бап изглеждаше, така, сякаш си бе глътнал езика.
Лий примами кончето, завърза го с въжето и като му говореше успокоително, го привлече към тях. Двамата с Бап се наведоха над него. Понеже вече беше доста тъмно, се наложи Том Кук да отиде да донесе един фенер.
Лявото око на жребчето бе одраскано.
— Няма нищо страшно, мистър Лий — успокои го Бап. — Тази вечер ще го промия с малко солена вода и след няколко дена вече ще му е минало.
— Няма да е лошо, ако успеете да го превържете с муселинена кърпа през следващите ден-два — така окото няма да се възпали — каза Беатрис.
— Май няма да ни остави да го превържем — отбеляза Бап.
— Опитайте — нареди Лий.
— Ама…
— Казах да го направите.
— Може би смятате, че парче пластир ще е по-удобно, мистър Бап — каза Беатрис.
— Ами да — възкликна Бап, — точно от това имаме нужда.
— Добре — каза Лий, — да го закараме до хамбара и да приключваме с това.
Кончето не бе особено очаровано, но все пак остави Бап да му промие окото с мека солена вода и да привърже към болното място парче пластир. Бап извърши цялата операция на светлината на два фенера, закрепени в дъното на хамбара. Кончето най-много се притесняваше от това, че е толкова далеч от майка си и своите приятели. Беатрис стоеше до него, успокояваше го и помагаше на Бап да свърши по-бързо. Когато той приключи и превръзката бе готова, момичето го поздрави за добрата работа.
След това Том Кук отведе жребчето при останалите коне и го пусна да тича с тях.
Мъжете се върнаха в спалнята си, а Лий и Беатрис отидоха в къщата. И двамата не говореха много по пътя.
Явно тя възнамеряваше да прекара нощта в ранчото — иначе не би дошла толкова късно. Сигурно смяташе да спи с Лий, но той нямаше желание за това. Ситуацията, в която бе изпаднал, го караше да се чувства ужасно неудобно.
— Да направя ли малко кафе? — попита Беатрис, когато влязоха вътре.
— С удоволствие бих изпил една чаша.
Когато кафето бе готово, те седнаха на кухненската маса; никой не пророни и една дума. Беше необикновено тиха нощ — не духаше почти никакъв вятър и единственият звук в стаята бе лекото бумтене на вече изстиващата печка и ударите на някаква пеперуда в опушеното стъкло на газената лампа.
Момичето прочисти гърло и каза:
— Имате прекрасно стопанство, мистър Лий. Сигурно много се гордеете с него.
— Можеш да ме наричаш просто Лий, без „мистър“. Нали си моя гостенка…
— Добре.
— Първото ми име е Фредерик, но повечето хора ми викат Лий.
— Разбирам.
Постояха така още малко — докато първите лъчи лунна светлина проникнаха през прозореца и огряха кухнята. Беатрис се пресегна и угаси лампата — нямаше нужда от нея, в стаята бе достатъчно светло.
След няколко минути Лий се изправи:
— Време е за лягане — каза той. — Ти ще спиш в моята спалня, аз ще си направя легло в кабинета.
— Добре. Съжалявам, че ти създадох всички тези неудобства с късното си пристигане — на лунната светлина лицето й изглеждаше много гладко и бяло, а очите й — още по-дълбоки и тъмни.
— Не ме притесняваш — каза Лий и запали лампата, с която тя трябваше да се качи в спалнята. — Имаш ли нужда от нещо за през нощта?
— Ще спя по риза — отговори му Беатрис.
На следващата сутрин Лий се събуди от нейното пеене. Имаше приятен глас, въпреки че пееше малко фалшиво.
Когато облече ризата и панталоните си, той отиде в кухнята. Беатрис беше излязла на двора и сега переше роклята и долната си риза в един почернял стар казан, подпрян на четири високи камъка, които образуваха нещо като огнище, в средата на което гореше огън.
Момичето бе успяло да закрепи някак си одеяло около тялото си, като по този начин от него не се виждаше почти нищо. Лий видя и чорапите и бельото й — явно бе решила да изпере всичките си дрехи. Беатрис пееше и изглеждаше щастлива и весела като канарче.
Като се възползва от отсъствието й от къщата, Лий бързо се съблече, уми се на чешмата в кухнята и се преоблече в чисти дрехи в спалнята.