Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Тя бе спала там само една нощ, но стаята вече миришеше на жена.
Когато се приготви и отново се върна в кухнята, Лий завари Бап да приготвя закуската.
— Малко се поуспа тази сутрин, а, Тим?
Бап го изгледа лукаво:
— По-добре да съм закъснял, отколкото да съм подранил прекалено — каза той и наля малко олио в една тенджера.
Беатрис влезе в кухнята, понесла в ръце мокрите си дрехи.
— Имате ли въже за простиране и няколко щипки, мистър Лий?
— Само Лий.
— Лий?
— Ами не, май нямаме. В хамбара има чисто въже, но щипки изобщо не ползваме.
— А как тогава сушите дрехите си?
— Обикновено ги мятаме на оградата.
— Ще накарам Том Кук да ти опъне едно въже — каза Бап.
— Не, не, няма нужда! Просто ще ги сложа на оградата на верандата. Там слънцето ще ги изсуши много бързо.
Тя бързо прекоси кухнята към верандата, при което Лий мерна голата белота на крака й под одеялото.
— За закуска ще има шунка с яйца — обяви Бап.
— Яйца ли?
— Да, по дяволите, яйца! Какво им има на моите яйца?
— Хайде сега, не се засягай. Как е кончето?
— Одрасканото вече почти не се вижда. Не беше нещо опасно, пък и явно е от скоро — иначе щяхме да забележим, че нещо не е наред.
— Хайде бе!
Заради присъствието на Беатрис тази сутрин всичките му хора му смигаха съучастнически и закъсняваха за работа, явно за да му оставят повече време за любене… Ама че дивотия!
Сандбърг и Том Кук също закъсняха за закуска. Те поне се държаха прилично и не му подхвърляха разни многозначителни забележки като Бап.
Когато всички, включително и Беатрис, насядаха около масата, Бап започна да пържи шунката и яйцата в две отделнрт тенджери. Това му отне доста време.
— Тим — обади се момичето.
— Да, мадам?
— Ще ми направиш ли една услуга?
— Казвай…
— Виж сега, аз обичам яйцата си малко рохки, така че би ли ми сервирал моите, преди да са напълно готови?
— Обичаш ги рохки, казваш?
— Ами… почти сурови, Тим.
Бап взе касапския нож, подпъхна го под две от яйцата, извади ги от тенджерата и ги сложи в чиния. — Не бяха особено рохки. После прибави парче шунка и две претоплени, напоени със сос, вчерашни бисквити.
— И аз искам моите не прекалено запържени — каза Лий.
Същото желание изявиха и Сандбърг и Том Кук.
— Айде, стига бе! Не може всички да ги обичате рохки! — възкликна Бап.
— Я, сервирай вече! — каза Сандбърг. — Сега съм готов да ям каквото и да било.
След закуската Лий и останалите отидоха да поправят старата дървена барака за инструменти. Дъските, от които бе направена, бяха заковани накриво и много изгнили в резултат на проливните дъждове.
Извадиха колкото пирони можаха, като започнаха от предната стена, след което привързаха верига за рамката на вратата и с помощта на двата товарни коня я издърпаха като развален зъб.
Вторият път обаче дъската се счупи и се наложи да я откъртят с чукове. Лий се уплаши, че ако не внимават, ще съборят цялата барака, която не бе в чак толкова лошо състояние и можеше да се използва още известно време.
Третата изгнила дъска излезе съвсем лесно — явно вече бяха хванали цаката на работата.
Беатрис дойде да види как се справят. Слънцето вече бе изсушило дрехите й и тя бе облякла отново синята си рокля. Изглеждаше много добре, но въпреки това Лий трябваше да намери начин да я попита кога смята да си ходи. Хубава жена беше; имаше само един недостатък — носът й беше прекалено голям.
Проститутка в ранчото.
Вярно, че прилича на дама, но нищо чудно да я спипаше в храстите с Том Кук някой ден, ако за момент я изпуснеше от очи…
Това бе много подла мисъл. Самият Лий не вярваше, че ще стане подобно нещо.
И все пак тя със сигурност бе падала на колене пред разни дървари, дошли да се позабавляват при Ребека. Така си беше. Как изобщо можеше да смята за дама момиче, което се продаваше за пет долара на сеанс!
Закачиха куката за следващата дъска, конете задърпаха, тя изскърца и със звук, подобен на пушечен изстрел, се изскубна от стената и падна в прахта.
— Това си го биваше! — извика Бап. Справяха се отлично.
— Искаш ли да пояздиш из ранчото, Беатрис? — попита я Лий.
— О, да, с удоволствие! Толкова е красиво! Но не искам да ви прекъсвам работата. Освен това трябва да се връщам в града.
— Е, една разходка наоколо няма да отнеме много време — каза Лий. — Момчетата могат да довършат тук и без мен.
Лий забеляза, че при тези думи Бап хвърли особен поглед на Сандбърг. Какво пък, да вървят по дяволите всички! Тяхната работа бе да се трудят за него — в крайна сметка нали за това им плащаше! Останалото не трябваше да ги интересува.