Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
— Боже милостиви! — възкликна мис Макфий. — Онзи англичанин трябва бая да се е изпотил, за да нареди така един американец! — имаше предвид лицето на Лий.
— Така си е! — отговори той и отиде до мястото, където бе завързан неговият жребец. Едрото животно явно бе щастливо, че вижда стопанина си, защото изцвили и започна да го побутва с муцуна.
— Хубав кон — каза мис Макфий.
— Да. Имате ли нещо за продан, мадам?
— Само не ми казвайте, че искате да продадете този жребец!
— Не. Но търся да купя едно хубаво пони — Лий потупа коня по носа. Голямото животно рядко бе толкова приятелски настроено. — За един приятел е.
— О, имам даже няколко — всички са прекрасни коне. Аз не държа лоша стока.
„Как не, помисли си Лий, разбира се, че не ги държиш жа себе си — само ги продаваш.“
— Ами тогава покажете ми ги, мис Макфий.
Те се запромушваха между двуколките и прашните, раздрънкани каруци за даване под наем, за да стигнат до ограденото място зад конюшнята. Миришеше на стара кожа и конски тор.
— Ето ги моите красавци! — каза мис Макфий. — Къде ли се е скрил онзи полуидиот Алфред! Сигурно пак е отишъл да залага. Ако Господ праща такива като него в ада, то той ще пристигне там, яхнал състезателен кон.
В малкото заградено място няколко коня се разхождаха свободно. Три от тях си бяха абсолютен боклук — напълно изтощени от дългите години непосилен труд. Четвъртият бе здрав, як кон за работа на полето, в който май имаше примесена и малко белгийска кръв. Освен тях наоколо се въртяха две понита и дребна, но стройна сива кобилка с черни „чорапки“.
— Колко искате за младото пони?
— О, прекрасно животно! При това чистокръвно! — отговори мис Макфий. — Едно на хиляда в тези краища.
— Колко?
— О, боже, не мога да се разделя със Светкавица за по-малко от триста долара. Но за вас, като за приятел, нека бъдат двеста седемдесет и пет.
— Това е добра цена. Като нищо щях да ви дам парите, ако бях Анди Карнеги. Обаче не съм, така че ще платя седемдесет и пет долара и нито цент повече.
— Боже милостиви! — възкликна мис Макфий. — Голям шегаджия сте, мистър Лий!
Препираха се още известно време, докато Лий се съгласи да плати деветдесет и седем долара и петдесет цента като в цената влизаше и една стара юзда.
— Нещо друго ще искате ли? — попита мис Макфий, забелязала бързите погледи, които Лий хвърля на кобилата. — Истинска красавица, нали? Мануела Райън — жената на капитана от лагера на дървосекачите, нали я знаете, тя доведе при мен това великолепно животно за продан. В момента Мануела е бременна и затова съпругът й не й разрешава да язди. Той, както чувам, не й дава да ходи много-много по разходки изобщо. При това здрав мъж като него, ирландец с такава страхотна физика, би могъл да си вземе много по-добра жена от някаква си мексиканка, дето хабер си няма от домакинска работа. Ама такива сте вие мъжете…
Лий прескочи оградата, за да разгледа кобилата отблизо, при което гръдният кош го заболя още повече. Животното беше извънредно дружелюбно, добре възпитано — личеше си, че е била любимка на господарката си. Срамежливо подскачайки, конят се приближи до Лий и протегна муцуна към него, за да бъде погален.
Той прокара ръце по тялото й, но не намери никакви белези от камшик, нито следи от прекаран шап или подути ставни връзки. Малките й копита бяха здрави като камъни.
— Давам ви двеста долара за нея — каза той.
— Много обичам мъже с чувство за хумор — отговори мис Макфий.
Малко по-късно, обеднял с деветдесет и седем долара и петдесет цента, към които се прибавиха и двеста четириисет и три долара и седемдесет и пет цента за хубавата кобила, — тригодишна, с юзда и ремък плюс едно поизносено странично седло — Лий подаде на мис Макфий чека за осребряване на договорената сума.
— И да знаете, че ще искам да ми върнете парите обратно, ако-някое от животните се окаже калпаво, мис Макфий.
Тя въздъхна, но се съгласи. Лий получи обещанието, че Алфред ще доведе жребеца и понито, готови за път, при хотела на мисис Болтуит и че след това полуидиотът ще занесе на Беатрис Морган бележка, с която тя да бъде известена, че вече разполага с прекрасна кобилка за езда на име Берта, екипирана със всичко необходимо.
Половин час по-късно Лий вече бе извън града, яхнал отпочиналия си, пълен с енергия, кон и повел със себе си малко по-тромавото пони. Гърдите го боляха ужасно, въпреки плавните движения на жребеца и здраво пристегнатата превръзка. Лий спря за момент, колкото да се извърти малко настрани на седлото, така че да облекчи натоварването на счупеното ребро.