Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Малката кобилка бе чудесна за езда — изобщо не изоставаше от жребеца на Лий по равното и пъргаво, като заек, прескачаше изпречилите се на пътя й бабуни и храсти, докато Беатрис едновременно пищеше от страх и се смееше.
— Много я обичам! — възкликна момичето. — Какво безсрамно малко конче ми е тя! — Беатрис се наведе и я потупа по хълбока.
— Изглеждате чудесно заедно! — отбеляза Лий. Така си беше, нямаше защо да си криви душата.
Той не бе възнамерявал да се отдалечават толкова от къщата, но в крайна сметка прекараха заедно целия следобед и дори похапнаха малко студена шунка, бисквити и две парчета от ябълковия пай на Бап. Стигнаха чак до водопадите.
Бяха близо до мястото, където Лий бе обесил онзи каубой, а той не искаше Беатрис да го види и да започне да задава въпроси. Така че малко преди самите водопади Лий сви встрани и избра къде да спрат, за да напоят конете.
Беатрис събу високите си ботуши и чорапите, след което седна на брега и започна да пляска с босите си крака във водата.
После Лий й даде парчето плат, което му бе отрязал Мартин, за да се избърше.
— Божичко, какъв хубав цвят! — възхити се момичето.
— Беше ми продадено за кърпа за врата.
— Сигурно си го взел от мистър Мартин. Боже, какъв вкус има този мъж! Знаеш ли, че произхожда от едно от най-добрите семейства в Ню Орлиънз?
— Да, каза ми — отговори Лий. — Доколкото разбирам, той не се отнася с голямо уважение към семейство Лейчестър там, в Англия…
Беатрис се засмя:
— Да, наистина. Често говори за това. Май не харесва особено мистър Ащън, има му зъб за нещо — тя се изчерви.
— Вярно, така е. И, за бога, Беатрис, престани да се изчервяваш, та ти си проститутка все пак!
— Да — тя отново се заля в червенина и се разсмя. — Май пак го правя.
— Аха… каза Лий. — Е, мисля, че е време да се връщаме.
Когато стигнаха поляната над източния хълм, момичето изяви желание да се надбягват. Изравниха конете, преброиха до три и се втурнаха напред.
Малката кобила се управляваше лесно, пък и беше много бърза, така че отначало поведе тя. След това жребецът я изпревари. Лий го задържаше — не искаше да излиза прекалено напред. Профучаха по хълма в луд галоп. На пътя им се изпречи малка ограда и двата коня я преодоляха без затруднение, след което се спуснаха надолу по пасището към една от сградите на ранчото.
Том Кук бе навън, така че ги видя да пристигат. За момент момчето замръзна напрегнато на мястото си, но после ги позна и с облекчение нададе пронизителен индиански вик, за да ги насърчи.
Усетил близостта на финала, жребецът ускори ход още повече, така че Лий трябваше да приложи цялото си умение и да го задържи, при това така, че Беатрис да не подозре нищо. Хич не му беше лесно, но все пак успя и двата коня навлязоха в двора почти едновременно. Скоростта им беше толкова голяма, че трябваше да направят завой около сградата, преди да могат да спрат.
— Олеле! — задъхано извика момичето. — Ах, ти, мошеннник такъв, измами ме! Нарочно задържаше коня си — тя потупа кобилата си. — Няма значение, Белита, въпреки всичко ние се справихме чудесно!
Вечерята беше чудесна.
Докато кобилата си отпочине достатъчно, вече бе станало прекалено късно за връщане в града, преди да се стъмни. Беатрис искаше да си тръгне сама, но Бап предложи да я придружи — и без това трябваше да купи още брашно и яйца; пък и Лий бе забравил да вземе лекарството за коне последния път, когато бе в Крий.
Лий обаче беше против — край реката имаше индианци, така че бе по-добре за нея да пътува през деня. Бап можеше да отиде с нея и утре. Така че момичето отново остана да прекара нощта в ранчото.
Том Кук бе застрелял един елен, а Бап беше приготвил за вечеря кейк. Именно за него бяха отишли последните яйца и брашното. Бе приготвил сладкиша по памет — веднъж бе гледал мисис Болтуит, докато тя правеше кейк за рождения ден на Крис Насби. Старият Насби бе шеф на една бригада в Бент Айрън — много груб и дръпнат човек при това, — хората му бяха поръчали кейка за рождения му ден с надеждата, че така ще го смекчат малко. Така и стана. На следващия ден при мисис Болтуит бе дошъл един от подчинените му, за да й благодари лично. Старият мърморко бил толкова развълнуван, че чак се разплакал.
Именно този кейк се беше опитал да направи Бап.
Глазура нямаше — в ранчото не разполагаха със сметана, шоколад или ванилия, затова Сандбърг бе набрал малко къпини и малини за украса.
Еленското месо бе прясно и много апетитно, приготвено с пържени картофи и моркови, които бяха донесени от града заедно със запасите от фураж за животните.