Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Ястието бе много вкусно. Но Лий не можеше да си позволи да купува зеленчуци прекалено често — по-добре щеше да е Бап да започне да отглежда собствена зеленчукова градина.
След това дойде време за десерта.
На вид кейкът не изглеждаше особено добре — бе някак си хлътнал в средата. Размениха си многозначителни погледи над масата, но никой не каза нищо. Беатрис бе предложила на Бап помощта си, но той бе отказал решително.
Сега Бап отряза на всеки по парче. Лий пръв опита своето — не беше зле. Не приличаше много на кейк, по-скоро имаше вкус на голяма, силно напоена курабия. Въпреки това беше чудесно, особено с тези плодове, обилно поръсени отгоре му.
Беатрис заяви, че това е най-хубавият кейк, който някога е опитвала, и че Бап задължително трябва да си запише рецептата, за да не я забрави.
Така че вечерята се оказа истински успех. След това Сандбърг донесе своите фигурки за игра на дама: приживе синът му бе непобедим на тази игра. Тим Бап ги би всичките — явно това бе неговата вечер.
След като мъжете отидоха да спят в бараката си, Лий и Беатрис поседяха още малко в кухнята сами като предния ден. Не говореха много. Лий все още се чувстваше неловко в нейно присъствие. Дори самият факт, че бе сам с нея в стаята, го изнервяше по някакъв странен начин. Тя бе много странно момиче — никак не беше лесно да я разбере човек, пък и, като повечето жени, които познаваше, Беатрис изобщо не се стараеше да улесни нещата за него.
Лий трудно можеше да си я представи да взима пет долара и да върши някои от онези работи, които мъжете обичат. Явно играта й беше такава — да го накара да я възприема по много различен начин от това, което бе всъщност.
Когато се качиха горе да спят, момичето отиде отново в спалнята, където бе прекарала предната нощ, Лий се отправи към кабинета.
Никак не му беше ясно какво иска тя от него — да я остави да му погостува и да си върви като почтенно момиче или да спи с нея.
Той лежеше на твърдия диван и гледаше мърдащите сенки, които хвърляха върху стената тежките клони на боровете, надничащи през прозореца на кабинета. Приличаха на крилете на огромен орел — черни и могъщи в полета си.
Стоя така и ги гледа дълго време. След това престана да мисли за това, какво очаква тя от него, изправи се и се отправи към спалнята.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тя бе будна. Застанал на прага, Лий видя очертанията на тялото й под грубите завивки, нежната белота на огряните й от меката лунна светлина ръце, шия и лице. Гледаше го.
Той мълчаливо приближи леглото, пресегна се и бавно издърпа чаршафа от нея. Тънката й долна риза бе бяла като кожата й.
Момичето лежеше и мъчително го наблюдаваше.
Той се наведе, подпъхна ръка под гъстите й коси и я хвана за врата. След това я прихвана под лакътя и я накара да се изправи, босонога и дребничка, пред него.
Когато Лий започна да съблича ризата й, тя вдигна ръце нагоре като послушно дете. Вече бе гола.
Той се отдалечи малко и я загледа.
Беатрис беше много слаба, с тесен ханш и бедра. Ребрата й се четяха под нежната бяла кожа. Имаше едри за ръста си, остри гърди, които бяха леко провиснали и съблазнително се клатеха всеки път, когато си поемеше дълбоко въздух. На лунната светлина те хвърляха тъмни сенки върху бледата кожа под тях.
Лий протегна ръце напред, хвана гърдите й започна да ги стиска — първоначално лекичко, а после все по-силно, като заедно с това нежно подръпваше зърната им. Тя залитна към него, но той продължи играта си, докато зърната й не се втвърдиха и уголемиха. После Лий я прегърна и лекичко прихванал я под дупето, я положи на кревата.
Той самият също се пъхна в кревата, коленичи над нея и положи ръка върху меките, гъсти косми между краката й. Дразни я с пръсти там, докато усети, че вече е напълно влажна. След това напъха средния си пръст в нея, за момент го остави неподвижен вътре, а после го извади, вдигна ръка към главата й и погали устните й с него.
Тя отвори уста и започна да ближе мокрия пръст, като дори от време на време лекичко го захапваше подобно на малко котенце.
— Това ти харесва, нали? — меко я попита Лий. — Не ти е за първи път, а?
Тя само вдигна тъмните си очи към него. Не каза нищо.
— Имам нещо друго за теб, малка курво — членът му бе набъбнал толкова много, че чак го болеше.
Премести се малко по-нагоре над нея, хвана я за косата и я привлече към слабините си. Тя вдигна лице нагоре и го пое в устата си, простенвайки тихо, сякаш страдаше за нещо, и започна да го ближе и смуче, без да я е грижа за звуците, които издаваше.
След малко Лий я бутна обратно на възглавницата. Момичето лежеше и го гледаше, като дишаше тежко.