Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
— Много те бива за тази работа — каза той.
Тя му се усмихна, поклати глава и протегна ръце към него, измърморвайки тихо: „О, скъпи…“ Лий се вля в нея като пълноводна река.
Рано на другата сутрин те чуха приглушените гласове на Бап и другите мъже в кухнята, където приготвяха закуската си. После пристигнаха някакви коне и Бап заговори с неизвестния гостенин.
След няколко минути отново се чу тропот на коне и след това всичко пак утихна. Само песента на птиците и полъхът на вятъра в клоните на дърветата около къщата смущаваха тишината от време на време.
Те се любиха отново и отново, а в почивките, когато двамата задоволени лежаха в прегръдките си, Беатрис му разказа как е станала проститутка, какво е било семейството й и как е живяла досега. Освен това си призна, че се срамува от това, че понякога проституирането й доставя истинско удоволствие.
— Другите момичета казват, че мразят работата си и изобщо не им харесва това, което правят. Но за мен невинаги е така. Понякога се случва да съм с някой красив или пък мил мъж, някой, за когото съм мечтала. Тогава ми доставя удоволствие. Веднъж четирима мъже ме завлякоха в една стая и ме накараха да правя всичко, за което можеха да се сетят… И на мен ми хареса — тя започна да плаче. — Сигурно съм много лоша жена…
— Не и за мен — успокои я той, — или пък за който и да е друг истински мъж.
Лий обаче не й разказа нищо за себе си.
Е, каза й все пак къде е роден и в какво семейство, както и за работата си с коне по времето на ранната си младост. Спомена и за това, че е бил ловец и охрана през различни периоди от живота си, а също и за залаганията и комарджийството. Накрая й разказа за Мексико и как е бил наемен убиец за един стар мошенник.
Обаче не й каза, че е убил повече от тридесет души в открит двубой. Не издаде и истинското си име.
Те не закусиха с другите. Взеха малко бисквити и студено еленско месо, след което отидоха зад къщата и оседлаха конете си. Беатрис разбираше от тези неща, но Лий все пак провери дали ремъците на седлото са добре затегнати.
След това препуснаха към реката и плуваха в един вир до обяд. Леденостудената вода се пенеше край големите камъни, а слънцето безжалостно печеше.
Изядоха еленското и бисквитите край реката, след което прекараха остатъка от деня в обхождане на северната граница на ранчото. Земята тук бе покрита с гъсти борови гори. Лий показа на Беатрис мястото, където смяташе да построи малка колиба, в която да може да се преспива от време на време, и така стопанството да се оползотворява максимално пълно — а това щеше да им е особено нужно, когато нараснеше броят на конете. Възнамеряваше да изсече малък, почти невидим за непредубедено око квадрат насред гората и да използва дървения материал, за да построи на същото място така необходимата му хижичка с размери два на два метра.
Заприказваха се за различните видове колиби и начините им на построяване. Беатрис му разправи за дървената хижа, която баща й бе направил в младостта си само с брадва, тесла и двете си голи ръце. Имала идеални ръбове и всички дъски били съвършено огладени! После двамата препуснаха надолу през храсталаците. Малката кобилка весело подскачаше и летеше по склона с такава скорост, че караше Беатрис да се вкопчва уплашено в нея и да се смее на собствения си страх.
Когато минаха покрай мястото, където Лий бе изнасилил Индия Ащън, Беатрис усети промяната в него и го попита какво не е наред. Но той само сви рамене и те продължиха пътя си. Момичето реши, че е сгрешило в поведението си. Лий се умълча — мислеше за двамата Ащън — брат и сестра. Какво ли би казала Розали за Беатрис? Може би щеше да я хареса. Розали беше червенокоса и синеока, докато Беатрис бе брюнетка. Освен това Розали бе винаги засмяна, дори и ако нещо я болеше; притежаваше необикновена за една жена смелост. Беатрис беше някак по-мека, по-тъжна: смееше се единствено когато яздеше.
Не, не би я харесала. „Все се цупи за нещо, щеше да каже Розали, пък и я й виж краката… пръчки…“
Розали се бе смяла даже когато умираше:
— Да видим какво ще правиш сега! — беше казала тя. — Но не си мисли, че това е идеален повод да се отметнеш от обещанието си за женитба, Франки, изобщо не е толкова лесно!
Умря в ръцете му, като в някой роман.
О, с какво удоволствие уби Джони Дюс! Но дори да го бе пречукал неведнъж, а стотици хиляди пъти, пак нямаше да му е достатъчно.
Беатрис и Лий продължиха към подножието на западния хълм в пълно мълчание. Момичето повече не го попита какво му е.
Видяха Сандбърг, който поправяше оградата около горните пасища — той им махна, но те не се отклониха от пътя си.