Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Едноустият с ужас си мислеше какво може да се случи, ако вербезите се натъкнеха на някой от дребната раса.
Леденият великан разрешаваше на бойците си да излизат само нощем и не повече от трима наведнъж. Струваше му се малко вероятно някое джудже да дойде толкова на север в долината, ала все пак знаеше, че поема огромен риск. Всеки път, когато поредният отряд се завръщаше в пещерата без произшествия, Едноустият въздъхваше с облекчение.
Дори това, че можеха да напускат тясната пещера, бе повдигнало многократно бойния дух на вербезите. Напрежението в пещерата забележимо намаля, а вълнението от предстоящата война отново ги обзе. Далеч на юг често се виждаха светлините на Каер-Кьониг и Каер-Диневал, отвъд пътя проблясваше Термалайн, а понякога успяваха да зърнат дори далечния Брин Шандер. Гледайки градовете, великаните си представяха предстоящите победи и това ги поддържаше през дългите дни на чакане.
Отмина още една седмица и като че ли всичко вървеше добре. Виждайки колко добре се бе отразила дори тази малка свобода на бойците му, Едноустият започна да се успокоява за последиците от рискованото решение, което бе взел.
Ала точно тогава две джуджета, дочули от Бруенор, че в тази част на Грамадата има прекрасни камъни, дойдоха на север, за да проучат положението. Пристигнаха на южния склон късно един следобед и когато се спусна вечерният мрак, двамата се разположиха на лагер върху голяма скала, покрай която течеше бърз ручей.
Това бе тяхната долина и в последните години в нея не се бе случвало нищо лошо. Двете джуджета не взеха почти никакви предпазни мерки.
Ето как първият отряд вербези, който напусна пещерата тази вечер, веднага забеляза пламъка на лагерен огън и чу гласовете на омразните джуджета.
От другата страна на планината, Дризт До’Урден се събуди от дневния си сън. В спускащия се мрак елфът намери Уолфгар на обичайното му място, замислено облегнат на една висока канара и вперил поглед в откритата равнина, която се простираше пред него.
— Копнееш да се върнеш у дома си? — без да очаква отговор попита Дризт.
Уолфгар сви огромните си рамене и разсеяно отвърна:
— Навярно…
Откакто се бе научил да уважава елфа, варваринът бе започнал да си задава множество неприятни въпроси за своя народ и живота, който той водеше. За него Дризт бе загадка — невероятно добър боец, притежаващ същевременно поразителен самоконтрол. Всяка своя постъпка елфът преценяваше като се вслушваше не само в приключенския си дух, но и в повелите на съвестта и морала, които за него бяха по-важни от всичко друго.
Уолфгар хвърли изпитателен поглед на Дризт и неочаквано запита:
— А ти защо си тук?
Сега бе ред на Дризт да загледа замислено земите, които се простираха пред него. На небето вече проблясваха първите звезди и се отразяваха в дълбоките му тъмни очи, ала той не ги виждаше. В мислите си, елфът отново се разхождаше из отдавна напуснатите земи на своя народ, където никога не огряваше слънце и където той никога вече нямаше да се завърне.
— Помня — заговори Дризт, а страховитите мигове отново оживяха пред очите му, така ярки, както могат да бъдат само най-ужасните спомени, — деня, в който за първи път дойдох тук, в открития свят. Тогава бях много по-млад и излязох с още много други елфи, мои събратя, дошли тук, за да грабят. Излязохме през една тайна пещера и нападнахме малко елфическо селце.
При яркия спомен за ужасите, които бе видял тогава, Дризт потръпна.
— Убиха всички жители на селцето. Всички жени. Всички деца.
Уолфгар слушаше с нарастващ ужас. Насилието, което Дризт описваше, спокойно би могло да бъде дело и на свирепите воини на Лоса.
— Моят народ убива — мрачно продължаваше елфът. — Убива безмилостно.
Той прикова поглед в Уолфгар — искаше да е сигурен, че варваринът напълно разбира думите му:
— Убива безстрастно.
Той млъкна и остави ученика си да вникне в онова, което току-що бе казал. Това кратко, ала изчерпателно описание на хладнокръвните убийци, смути варварина. Той бе отраснал сред свирепи воини, чиято единствена цел в живота беше бойната слава, битките в прослава на Темпос. Младежът просто не можеше да разбере безстрастната жестокост, която Дризт бе описал. Тънка бе разликата, ала след набезите и на Мрачните елфи, и на варварите оставаха единствено смърт и разруха.