Сплавта на закона
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-262-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сплавта на закона». Краткое содержание книги:
— Съжалявам.
— Не ги бях виждал от години. Изпитвах странно чувство за вина, може би защото трябваше да ми е по-мъчно за тях.
— Аз пък мисля, че в тази история се натрупаха прекалено много необясними случайности — промърмори Уейн.
Уаксилий втренчи поглед в него, но Уейн продължаваше да се поклаща, притворил очи.
Мараси го изрита в пищяла и той подскочи. Тя се изчерви и каза:
— Трябва да проявяваме уважение към мъртвите.
Уейн потърка крака си.
— Вече взе да ми нарежда. Жени! — Намести си шапката и се облегна назад.
— Лорд Уаксилий — каза тя. — Някога питали ли сте се…
— Дали някой не е убил чичо ми? — отвърна с въпрос Уаксилий. — Аз съм блюстител. Питам се за всяка смърт. Но докладът, който ми предоставиха, не съдържаше нищо подозрително. Едно от нещата, които научих в началото на кариерата си, е, че понякога просто се случват необясними неща. Чичо ми беше човек на риска. На младини бил комарджия, на средна възраст продължаваше да търси тръпката. Така че накрая прецених, че наистина става дума за злополука.
— А сега?
— А сега — рече Уаксилий — се питам дали докладът, който получих, е бил напълно изряден. Погледнато в ретроспекция, всичко ми се струва като опит да не бъдат събудени подозренията ми. Освен това и Тилоум е бил там, но е останал долу в къщата в деня на злополуката.
— Защо ще убиват чичо ви? — попита Мараси. — Не са ли се безпокоели, че това ще събуди интереса ви — на един прочут блюстител? Ще накара Уаксилий Утринния стрелец да тръгне по дирите им…
— Уаксилий Утринния стрелец? — Уейн отвори очи, подсмръкна и си изтри носа с кърпичка.
Тя се изчерви.
— Съжалявам. Така го наричат в съобщенията.
— Така трябваше да нарекат мен — отсече Уейн. — Аз съм този, който обича да обърне едно уиски призори.
— Уейн, за тебе „призори“ е много след пладне — каза Уаксилий. — Съмнявам се някога да си виждал зората.
— Това е ужасно несправедливо. Не ме питаш какво ми е всеки път, когато трябва да стоя до късно през нощта… — Ухили се изпод шапката. — Уакс, кога ще навестим Ранет?
— Няма — тросна се Уаксилий. — Защо мислиш, че ще я навестяваме?
— Ами, все пак сме в града. Тя също — премести се тук преди теб. Къщата ни беше взривена. Бихме могли да й погостуваме. Да си припомним добрите времена…
— Не — прекъсна го Уаксилий. — Дори не знам къде да я търся. Градът е огромен.
— Живее в Трети октант — рече замислено Уейн. — Къща от червени тухли. На два етажа.
Уаксилий го изгледа с безразличие, но Мараси беше заинтригувана.
— За кого става въпрос?
— Няма значение — отвърна Уаксилий и смени темата: — Как се справяш с револвер? Доколкото видях, те бива.
— Не особено добре — призна тя. — В клуба ни учат да стреляме с пушки.
— Да, но пушката не се побира в чанта. — Уаксилий извади един револвер от кобура под мишницата си. Беше малък, с тънка цев. Едва ли бе по-голям от дланта й.
Тя го взе колебливо.
— Хитрината при стрелба с револвер е да го държиш здраво — обясни Уаксилий. — Използвай и двете ръце, ако има възможност — подпри се. Не трепери, не бързай и се прицелвай внимателно. С револвер се уцелва по-трудно, но това донякъде е заради нехайството на хората. Самата форма на пушката те подтиква към прицелване, докато при пистолета и револвера първият импулс е просто да натиснеш спусъка.
— Да — каза тя, докато претегляше оръжието в ръката си. Беше изненадващо тежко. — Осем от десет констабъла, стрелящи по престъпник от десет крачки, пропускат целта.
— Сериозно?
Тя кимна.
— Хъм — рече Уаксилий. — Значи Уейн няма за какво да се притеснява.
— Ей!
Уаксилий я погледна.
— Веднъж го гледах как се мъчи да гръмне един тип от три крачки. Накрая уцели стената зад него.
— Не беше по моя вина — изръмжа Уейн. — Куршумите са измамно нещо. Не би трябвало да рикошират. Металът не отскача и това е неизменно като титан.
Тя огледа малкия револвер, увери се, че ударникът е спуснат, и го натика в чантата си.
Скривалището на Изчезвачите се оказа напълно невинна на пръв поглед сграда близо до каналното пристанище. От плоския покрив стърчаха множество комини. Покрай една от стените бяха струпани купчини пепел и сажди, прозорците изглеждаха така, сякаш не са почиствани от времето на Последното възнесение.
— Лейди Мараси — каза Уаксилий официално, докато проверяваше револвера си, — ще се обидите ли много, ако ви помоля да изчакате в каретата, докато ние разузнаем? Ковачницата изглежда изоставена, но не бих се изненадал, ако вътре се натъкнем на заложени капани.