Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Бих искал да потвърдя резервацията си за вертолета до Шереметиево за полета си до Хелзинки.
Привлекателната руса жена хвърли поглед на документите му и отговори рязко на развален английски:
— Да, всичко е наред. Какво искате да потвърдите?
— Знам колко добре работи всичко в тази страна, но искам да бъда сигурен за резервациите си.
Тя задържа за кратко погледа си върху него, след което отговори малко по-любезно:
— Вертолетът ви е вече тук, господин Бърнс. Отлита след петнадесет минути. Идете във фоайето и говорете с дежурния. Не съм осведомена за някакви проблеми с полета до Финландия.
— Благодаря ви.
Алеви прибра паспорта, визата и билетите и ги пъхна в джоба на палтото си. Върна се във фоайето и видя, че багажът му е вече свален от стаята. Филмовият екип приключваше със снимките, а портиерът се опитваше да изчисти кръвта от килима.
Алеви се приближи до дежурния.
— Хеликоптер? — И той направи въртеливо движение с пръст.
— Хеликоптер? — повтори той по-силно, като си спомни, че американците се славеха с навика си да крещят на английски, защото вярваха, че ако говорят достатъчно силно, местните жители ще ги разберат.
— Хе-ли-коптер!
— Аааа, вертолет! — Дежурният посочи към малкия бял автобус на Аерофлот зад стъклената врата.
— Чудесно. — Алеви посочи чантите и показа на човека сметката си от хотела с номера на стаята.
Дежурният кимна, извика пиколото и му каза на руски:
— Нали не смяташ, че американецът сам ще пренесе куфарите си на двадесет метра? Бъди любезен с него и може да те вземе в Америка с някоя от чантите си.
Алеви се усмихна безизразно на дежурния и му даде една рубла.
— До свиданья — отговори той и докосна шапката си.
— Довиждане — каза Алеви и последва пиколото към вратата, където портиерът му пожела приятен път и той бе принуден да признае, че някои от тях наистина знаеха как да работят.
Алеви се качи в микробуса на Аерофлот и кимна на другите трима мъже, които вече седяха вътре. Пиколото показа на Алеви ръчния му багаж и куфара в задната част на автобуса. Алеви задържа дипломатическото куфарче в себе си. Шофьорът запали микробуса.
— Американец? — попита го човекът, седнал точно срещу него.
— Да.
— Е, вярва ли ви се, че в Москва има вертолетни услуги? — усмихна се той. — Нямаше такова нещо, когато бях тук преди пет години.
— Не мога да повярвам и в съществуването на този хотел — добави мъжът, седнал зад Алеви. — Почти отговаря на всички стандарти.
Всички се разсмяха. Четвъртият мъж, който седеше пред Алеви, погледна назад към другите трима.
— Видяхте ли гангстерския филм, който снимаха във фоайето?
Всички кимнаха.
— Всъщност това беше някаква закачка между ЦРУ и КГБ. От типа на холивудските боклуци. Никога не съм чувал за подобно нещо в реалния живот — каза Алеви.
Микробусът потегли по овалния перон, а четиримата пътници, всички американци, продължиха да говорят за престоя си в Москва. Оказа се, че и тримата възнамеряват да се качат на полета на Финеър до Хелзинки в 22,45 ч. — последния полет на Запад за тази вечер. Човекът пред Алеви каза, че често посещава Москва.
— Винаги се чувствам много добре, когато си тръгвам — добави той. — Толкова пъти съм целувал асфалтовите писти в Хелзинки, че устните ми почват да почерняват.
Другите се усмихнаха с разбиране.
Микробусът ги закара до западната страна на хотела, където имаше бетонна вертолетна площадка, построена почти на самия бряг на Москва река. На осветената площадка стоеше бял вертолет Ми-28 и загряваше двигателите си. За момент Алеви се загледа в него. Като повечето съветски вертолети той имаше колела вместо шейна за приземяване. Имаше четири основни перки, поставени върху реактивен двигател „Изотов“ с мощност четиристотин конски сили. Вертолетът Ми-28 бе на въоръжение в съветската армия, а в Аерофлот го ползваха за транспортиране на важни личности. Беше бърз, удобен и надежден. Или поне така му бяха казали. Като всички други съветски летателни апарати и този си имаше кодово име в НАТО и то започваше с „В“ — както при всички вертолети. Предполагаше се, че кодовите наименования бяха напълно безсмислени. Алеви се надяваше да е така. Наричаха Ми-28 „Вкаменената глава“.
Автобусът спря на десет метра от вертолета и четиримата американци свалиха багажа си, докато шофьорът им помагаше да пренесат пликовете с покупки от „берьозките“. Пилотът отвори вратата на кабината и пое багажа, който нареди в тясното пространство зад последните две седалки. Четиримата американци дадоха бакшиш на шофьора на автобуса и се качиха на борда на вертолета.