Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Алеви седна точно зад пилота и забеляза, че мястото на втория пилот беше празно — нещо обикновено при кратките полети до летището. Другите мъже се настаниха на останалите седалки. Единият от тях, този, който пътуваше често до Москва, отбеляза:
— По това време бихме могли да стигнем до Шереметиево с такси за половин час. Вероятно руснаците мислят, че сме глупаци, като харчим толкова пари, за да стигнем дотам с вертолет за десет минути.
— Започват да се научават как да ни освобождават от зелените — отговори друг. — След още десет години ще видите редица от публични домове за твърда валута по улица „Горки“.
Всички се разсмяха.
Вертолетът се издигна вертикално над комплекса на търговския център и Алеви погледна надолу към красивия петнадесететажен хотел, още по-високите сгради с офиси и залите за търговски изложения.
— Истински прозорец към Запада — каза той. — Към света. На това място като че ли липсва и всеобщата съветска омраза към всичко западно.
Никой не отговори.
Алеви се наведе напред и огледа командното табло на вертолета, апаратурата и радиопредавателите, осветени със слаба червеникава светлина.
— Говорите ли английски? — попита той пилота.
Пилотът го погледна, докато обръщаше вертолета на север към Шереметиево.
— Что?
— Английски?
— Нет.
Алеви кимна и седна обратно в креслото си.
— Индикаторът за бензина показва, че резервоарите са пълни — каза той на другите мъже. Мъжът, който седеше до Алеви, капитан О’Шей, кимна.
— Както ти казах, Сет, според правилата всеки летателен апарат, дори и тези на гражданската авиация, са в постоянна готовност за незабавна мобилизация в случай на военен конфликт.
— Хубаво правило — отбеляза Алеви. Дотук добре, помисли си той. Един пилот и пълни резервоари. Заедно с другите двама американци до него — помощника на Холис, О’Шей, и заместника на Алеви, Бърт Милс — бяха излетели за Хелзинки миналата седмица. След това се бяха върнали поотделно в Москва с нови паспорти и фалшиви съветски визи и се бяха регистрирали в хотела на Центъра за международна търговия. Официално се водеха извън страната, защото така посолството почти нямаше да си има проблеми, ако нещата тръгнеха на зле.
Мъжът зад Алеви, Бил Бренън, който бе пристигнал директно от възстановителния си отпуск в Лондон, каза:
— Искам да благодаря, че ми дадохте възможност да изравня резултата.
— Помислих, че в Лондон може да ти е доскучало — отговори Алеви и добави: — Постъпиха много лошо с носа ти. — Алеви погледна през прозореца и видя, че наближават Шереметиево от дясната страна. — Е, господа, готови ли сме?
Всички отговориха утвърдително. Бърт Милс се наведе към капитан О’Шей и попита:
— Мислиш ли, след като вече го видя, че ще можеш да го управляваш от мястото на втория пилот?
— Рисковано е, но ще опитам — отговори О’Шей.
— Окей — каза Алеви. — Хайде да започваме.
Алеви извади от джоба си напоена с хлороформ кърпа, отвори опаковката, пресегна се към лицето на пилота и я притисна към устата му, докато О’Шей скочи напред към седалката на втория пилот и сграбчи лостовете на загубилия равновесие вертолет.
Пилотът се извъртя в седалката, ритна педалите за управление и издърпа централния прекъсвач. Вертолетът започна опасно да се накланя, а О’Шей се бореше да овладее машината.
— Махнете го оттук! — извика той.
Алеви се надигна, изтръгна от пилота наушниците му и след това с помощта на Бренън го изтегли нагоре и назад през облегалката на седалката, след което го пуснаха на пода на кабината. Пилотът простена и остана да лежи неподвижно.
Алеви въздъхна дълбоко и се наведе напред.
— Окей, капитане. Креслото е твое.
— Да — О’Шей внимателно се надигна от мястото на втория пилот. — Дръжте се. — Той изключи газта и вертолетът започна да пада. О’Шей се преметна странично на пилотското място, сграбчи командните лостове, а краката му напипаха стабилизационните педали. Падащата машина се отклони от курса, завъртя се, след което О’Шей я овладя и стабилизира. Той натисна газта и вертолетът започна да се издига.
— Добре, добре.
Алеви се премести в седалката на втория пилот, докато Бърт Милс и Бил Бренън седнаха в креслата по средата на кабината.
— Е, толкова ли е просто за управление, колкото изглежда? — попита Алеви О’Шей.
— Доста е гадно — мрачно се усмихна О’Шей. — Не съм карал вертолет от десет години. Главният ротор на съветските машини се върти в посока обратна на западните вертолети — добави той. — Така че педалите за управление са разположени наопаки.