Школа за магии (Книга втора)

— Защо? — попита Алеви.

Човекът не отговори.

Режисьорът подреждаше сцената отново, а агентът на ЦРУ си сложи чиста риза за следващия дубъл.

— Подобни гледки са проява на не много добър вкус, като се замисли човек — продължи англичанинът. — Искам да кажа, че почти всички тук са западняци. Много е оскърбително.

— Това си е тяхната собствена държава.

— Да, но от друга страна, хотелът е много скъп. Не са ни нужни такива неща — да убиват американци и така нататък. Въпреки че не вярвам някой да разбере за какво става въпрос, освен ако не говори малко руски.

— Изкуството подражава на живота — каза Алеви.

— Винаги съм си мислил, че е обратното. Е, добре, трябва да вървя. Приятна вечер.

Алеви се загледа в началото на новия дубъл, но после реши, че не иска да види как агентът на ЦРУ ще получи още два куршума в корема, обърна се и си тръгна.

Стигна до търговския пасаж — застлана с дебели килими галерия, на която излизаха витрините на шест специализирани „берьозки“. На прозорците на „берьозките“ бяха налепени реклами на Америкън Експрес и Еурокард, както и на още пет световноизвестни кредитни карти.

Алеви влезе в „Берьозка“ с надпис „Бижутериен магазин“ и разгледа наниз от кехлибарени зърна. Четирима добре облечени японски бизнесмени обикаляха елегантния магазин. Американецът, застанал до Алеви, каза на жената с него:

— Ако народът им можеше да види този магазин, щеше отново да се вдигне на революция.

Алеви взе кехлибарената огърлица, занесе я на тезгяха и представи карта на името на Торнтън Бърнс. Продавачката постави огърлицата в сатенена кутийка, която пусна в шарено книжно пликче.

— Приятна вечер — каза тя на английски с усмивка.

Но Алеви имаше чувството, че чете надпис някъде зад лявото му рамо.

Той отново излезе в пасажа, мина покрай витрината на магазин с надпис „За мъжа и за жената“, в който се продаваше странна смесица от руски кожи, бродерия, китайски порцелан и кристал. Погледна часовника си и видя, че е девет и половина. Мина покрай магазини с надписи „Радиоприемници“ и „Книжарница“ и тръгна по спускащата се надолу галерия, водеща към магазин за хранителни продукти.

Забеляза, че въпреки късния час малкият супермаркет беше пълен с гости на хотела, дипломати със съпругите си от всички посолства в Москва, висши партийни служители с достъп до твърда валута и черноборсаджии, които използваха западна валута с риск да получат от две до петгодишни присъди в Сибир.

Магазинът бе добре зареден с европейски консерви, месо и риба, съветски парникови зеленчуци и тропически плодове, повечето от които московчани бяха виждали само по филми и илюстрации. Алеви забеляза, че има нова доставка на ананаси, които бързо изчезваха в дузина колички, както си бяха в касети с надпис „Никарагуа“.

Алеви купи няколко швейцарски шоколадови десерта, американски дъвки и финландски бисквити. Плати за покупките в американски долари и се върна в пасажа, насочвайки се към бюрото на Интурист близо до стъклената стена. Остави на бюрото паспорта, визата и билетите си и каза на английски: