Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Целият свят се стича на панаира в Иткар.
Поне така се говореше — и Рюн си мислеше същото, докато крачеше по Главния търговски път, минаващ през прохода Галзар близо до нейния дом. Не вървеше по прашното, претъпкано платно; там в навалицата можеше да я стъпче животно или да я прегази каруца. Заедно с останалите пешеходци се движеше по тревата край пътя. Тя също бе покрита с прахоляк — всички странници, поели към панаира, отдавна бяха стъпкали тревицата, — но там поне човек можеше да избегне опасността да го настъпи някое копито.
Вече виждаше в далечината вратите на панаира и стража, застанал отстрани. Сега беше моментът да се измъкне от тълпата, за да отпочинат каталясалите й крака и да обмисли по-нататъшните си действия, преди да стъпи на територията на панаира.
Разбута с лакти хората около себе си, някои запротестираха и започнаха да я блъскат, отдалечи се от пътя, намери удобно място с хубав изглед към панаира и камък, на който да седне. Слънцето прежуряше и тя усещаше лъчите му през меката кожена шапка. Отпусна се върху камъка и започна да разтрива уморените си ходила, докато внимателно оглеждаше панаира.
Гледката беше доста впечатляваща. Панаирът бе много по-голям, отколкото очакваше. Очевидно зад солидната ограда не даваха нищо безплатно и малкото монети, които й бяха останали, щяха дай стигнат само за храна по време на тридневните изпити за постъпване в Гилдията на бардовете. След това…
Е, след това щеше да стане чирак и прехраната и подслонът щяха да бъдат грижа на бъдещия й майстор. Ако не…
Тя отхвърли мисълта за възможен провал на изпитите. Тя не можеше… Трите положително нямаше да го допуснат. Толкова много бе направила дотук.
Първо трябваше да свали праха от себе си и да пренощува някъде, без да плаща. Имаше чувството, че прахът бе проникнал във всяка пора и я бе маскирал от глава до пети в сивокафяв цвят, напластявайки се включително и по тъмнокестенявата й коса. Сякаш бе полепнал дори по очите й.
Спусна се към реката. На едното рамо се поклащаше лютнята, а на другото — вързопът с багажа. Близо до доковете водата бе кална и размътена. Имаше голямо движение, за да се изкъпе, а и твърде много пристанищни плъхове, за да остави нещата си на земята. Тръгна срещу течението, шумът от панаира постепенно затихна зад нея. Прекоси канала и потърси страничен бързей. Тук брегът бе по-пуст и обрасъл. Най-после откри малко заливче. Мястото бе закътано, клоните на дърветата се спускаха като плътна завеса във водата, нямаше много растителност и разстоянието между стволовете беше достатъчно, за да завърже спалния си чувал. Имаше си всичко — място за спане, баня и вода за пиене, — а в едно дърво забеляза и хралупа, достатъчно широка, за да скрие чувала и останалите вещи, които не искаше да мъкне със себе си на панаира.
Изчака да се смрачи, преди да събере смелост да се потопи в реката, и докато смъкваше мръсотията от себе си, очите и ушите й бяха нащрек. Окъпана и освежена, тя се подвоуми дали да облече специалния тоалет, който си бе приготвила, или да го остави за по-нататък… Но мисълта пак да навлече просмуканите от пот и напластени с прах дрехи й се стори противна и я отхвърли.
Почувства се съвсем различно, когато облече новите дрехи. Дължеше се отчасти на материите — освен когато ги бе пробвала, сега за първи път обличаше коприна и кадифе. Нищо че дрешките бяха вехтички — купени на втора ръка от един амбулантен търговец и скроени от по-големи одеяния. Кадифеният брич не беше чак толкова изтъркан, лентите на ръкавите на ризата и бродерията прикриваха избелелите места, а жилетката изцяло покриваше петното на гърба. Шапката й, изтупана грижливо от праха и накичена с перата, отскубнати от опашките на няколко недоволни петли и тикнати под ширита, беше като нова. Ботушите поне наистина бяха нови и след като ги изчетка, изглеждаха съвсем прилично. Напъха останалите дрехи и спалния чувал във вързопа, скри го в хралупата и се почувства готова да се появи на панаира.
Стражът я огледа внимателно.
— Скитащ музикант? — попита подозрително той, загледан в лютнята и цигулката, които висяха в калъфите си на раменете й.
— Пристигам за изпитите, господине — поклати тя глава.
— А! — не скри задоволството си той. — Навреме идваш, момче. Изпитите започват утре. Шатрата на Гилдията е опъната точно до главния вход на храма, лесно ще я намериш.
Отегченият магьосник вратар не й обърна повече внимание. Рюн премълча, че не е момче, както бе решил стражът — и нейното намерение бе да я мислят за момче, докато траят изпитите. Никога не бе чувала Гилдията да приеме някое момиче, но доколкото бе успяла да се ориентира, в правилника и в устава нямаше никаква изрична забрана. Така че веднъж да я приемат, веднъж изпитите да минат успешно, веднага ще разкрие пола си, но дотогава предпочиташе да играе на сигурно.