Магьоснически свят

Поблагодари на стража, но той вече беше насочил вниманието си към следващия пътник в редицата. Мина през вратата и влезе в панаира.

Най-силно впечатление й направиха силният шум и многото светлина; навсякъде по пътя й горяха факли; сергиите от двете й страни бяха осветени с фенери, свещи или с помощта на най-различни чудновати съоръжения. Тълпата и търговците се надвикваха с все сила. Дори на светлината на факлите се виждаше, че по сергиите са изложени третокачествени стоки: парцали втора употреба, месингови украшения, евтини имитации. Артистите я… озадачиха. Тя извърна очи от група танцьори. Не че бяха почти голи, но начинът, по който танцуваха, смути дори нея, а едно дете, отрасло в кръчма, е видяло доста неща в живота.

Стискаше здраво кесията и инструментите си, стараеше се да не обръща внимание на блъсканицата и остави потока от пешеходци да я влачи със себе си.

Постепенно навалицата се поразреди (но не и преди един-два пъти да усети нечия призрачна ръка да се опитва да грабне портмонето й и да се дръпва като опарена след това). Реши да се довери на обонянието си и потърси алеята с гостилниците и бирариите. Не беше яла от сутринта и стомахът й бе залепнал неприятно за гръбнака.

Знаеше, че гостилничарите идеално преценяваха клиентите по дрехите. Нейните не бяха достатъчно благонадеждни, за да й сервират, преди да плати, но и не изглеждаха чак толкова зле, че да я изритат още на входа. Настойчиво умоляваше стомаха си да бъде по-търпелив, докато обходи два пъти алеята, внимателно сравнявайки цените и количествата, и се настани в скромна палатка, където предлагаха пай от печено месо и тесто (и добре че не се запита от какви зверове беше месото, имайки предвид цената), плодов сок или мляко, както и вино и бира. Но най-хубавото беше, че можеше да седне до грубо скована дървена маса. Рюн взе своето парче месо и чашата сок (никакво вино или бира — дори и да имаше с какво да ги плати — да не си е изгубила ума, освен това имаше тайна за пазене и важно състезание на другата сутрин), намери свободна маса и започна да се храни, като в същото време наблюдаваше отминаващата тълпа. В пая имаше повече тесто, отколкото месо, но поне засищаше, беше добре опечен и пресен, а това никак не беше малко. Стана й весело, като забеляза, че тежките и груби глинени чаши бяха два вида. Едните, в които сервираха млякото и сока, бяха грозни и безформени (прекалено грозни, за да бъдат откраднати) и побираха толкова, колкото подсказваше външният им вид. Другите, за вино и бира, бяха също толкова грозни и изглеждаха по същия начин (само зеленият цвят имаше по-жабешки оттенък), но дъното им беше много по-дебело, което намаляваше вместимостта им поне с една трета.