Сделката на капитан Ворпатрил

8.

Общежитието на военния щаб се помещаваше в малка и доста скромна сграда за временно настаняване на офицери и техните придружители, както и на служители и работници по договори с гражданския сектор, които минаваха транзитно на път за другаде или престоят им на Комар бе твърде кратък, та щабът да им осигурява самостоятелна квартира в града. Не личеше сградата да е строго охранявана, помисли си Тедж, но дори така общежитието беше много по-безопасно място от всичките им спирки напоследък, с допълнителния бонус, че не приличаше на затвор. Иван Ксав ги заведе в малка, но чиста стая с две легла, а самият той — с прозявки — се настани в стаята отсреща. Като за първа брачна нощ това сигурно би й се сторило донякъде незадоволително, но Тедж беше толкова изтощена от драматизма на последните няколко дни, че заспа веднага щом й замириса на възглавница.

Когато на сутринта се събудиха, Иван Ксав вече беше излязъл да поадютантства още малко на своя адмирал — беше им оставил бележка в този смисъл, надраскана на листче, мушнато под прага на стаята им. Капитан Морозов се появи и ги заведе на късна закуска, полята със сладки приказки, в малка частна трапезария до щабната столова, където им зададе още куп умни въпроси и изглеждаше еднакво доволен както от откровените отговори, така и от премълчаванията, което си беше обезпокоително в известна степен, реши със закъснение Тедж. Следобед един редник им донесе багажа — техния и на Иван Ксав — от неговия апартамент под наем и натрупа всичко на едното легло. Всичко без зарзаватите и другите покупки от хранително естество. Жалко, Тедж би искала да си запази празната кутия от оризова каша като сувенир.

Тедж се настани пред малкото комтабло в стаята, решена да се запознае с историята на Бараяр. История, която, поне на пръв поглед, не беше нито толкова интересна, нито толкова драматична, колкото, изглежда, си въобразяваха бараярците. Риш, угнетена от тясното пространство — Риш мразеше затворените пространства и последните няколко месеца бяха особено трудни за нея, — се зае с танцовите си упражнения, сложна поредица от стотици стъпки и пируети, доколкото ги позволяваше теснотията, разбира се. Тъкмо беше влязла в малката баня да упражнява движенията с врат, лице, очи, уши и вежди пред огледалото — по десет повторения за всяко, — когато на вратата се потропа силно. Тедж скочи от стола и едва не се метна през прозореца. Този път бяха на първия етаж, така че падането едва ли щеше да е фатално — и за това ли трябваше да благодарят на Иван Ксав?