Пирамидата на бог Слънце

— Приблизително така, както трябва да израствам аз — вметна тук Устад.

— Но който не притежава такова чисто сърце — продължих аз — и има основателни причини да мрази неопетнения дух, се нахвърля яростно върху клетата дума и нежелания образ и всячески се старае да ги унищожи. Удаде ли му се, той шумно се хвали, че е победил духа, и бива провъзгласен от себеподобните си за вожд. Не успее ли, тогава замята върху бламирането си наметалото на наглата подигравка и вместо духа сега напада и човека, за да не му остави нищо от онова, което го прави човек. И какво ликуване сега за всички онези, споделящи неговото низостно мислене! Те се нахвърлят със същата страст към ненавистния. Той бива охулван, прокуждан, обявяван извън законите, и тежко му и горко, ако се прояви в друга светлина, а не като човек, изправен на позорния стълб! Сега знаеш ли, Устад, колко неблагодарно, да, колко рисковано е дори да пожелаеш да пишеш с "духовна ръка"? Гаврата веднага ще те обсеби. Рафинираната, безогледна лъжа ще пристъпи към теб, за да подправи и превърне в "призрак" извисеното понятие, което се явява пред духовния ти поглед при думата "дух". Хората ще твърдят, че ти нямаш предвид царството на духа, на великия, благороден човек, а царството на духовете, които се плодят само в суеверието. И дори да говориш не с човешки, а с ангелски език, безразсъдството няма да "може" да те разбере и враждата няма да "иска" да те схване, а ще ти приписва всички възможни качества и намерения, но само не и някои добри!

— Ами разумните, ефенди?

— Те не могат да ти дадат помощ, защото са безсилни срещу армията на другите. Ти можеш да разчиташ единствено на себе си. Трябва да стоиш сам, съвсем, съвсем сам, в най-дълбока душевна самота, твърд, силен, непоклатим… напълно безразличен към всяка мръсотия, с която те замерят, към всяка низост, всяко коварство, което секне ноздри срещу теб. Дори тези, които са привързани към теб, най-често те разбират погрешно, защото им трябва мисловна вечност, докато се научат да улавят от думата и образа смисъла, духа, душата. Значи и те не стоят при теб, до страната ти. Но точно тази самота, това уединение ти предлага най-добрата, единствената закрила. Ако си достатъчно силен да й се отдадеш, ти ще я обикнеш, неимоверно обикнеш. Ухото ти вече няма да чува нито похвали, нито нападки, и всичко, което се възправя срещу теб, ще рухва безсилно.