Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Сбърчи чело. Поради така стеклите се обстоятелства ѝ натресоха адвокат Нилс Бюрман и той погълна част от вниманието ѝ. Ала никой, дори Армански не ѝ каза, че Палмгрен е жив, а още по-малко, че дори върви към подобрение. На нея самата дори не ѝ хрумна подобна възможност.
Изведнъж усети, че в очите ѝ напират сълзи. Никога досега през целия си живот не се бе чувствала като долен егоистичен боклук. Нито пък някога преди ѝ се бяха карали така тихо и гневно. Сведе глава.
Поседяха в мълчание известно време. Армански пръв го наруши.
– Как си?
Лисбет вдигна рамене.
– Как се издържаш? Имаш ли работа?
– Не, нямам и не знам какво точно искам да работя. Но разполагам с достатъчно средства.
Армански я изгледа изпитателно.
– Наминах само за да кажа здрасти… Не си търся работа. Не знам… Във всеки случай бих работила за теб, ако се нуждаеш от мен в някакъв момент, но трябва да е нещо, което да ме заинтригува.
– Предполагам, че не искаш да ми разкажеш какво се случи в Хедестад миналата година.
Лисбет мълчеше.
– Нещо се случи. Мартин Вангер се уби с колата си, след като ти беше тук и зае от мен оборудване за наблюдение, защото някой ви бил заплашил. А сестра му възкръсна от мъртвите. Това бе, меко казано, сензация.
– Дала съм дума да не казвам.
Армански кимна.
– Също така предполагам, че не искаш да ми разкажеш за участието си в аферата „Венерстрьом“.
– Помогнах на Кале Блумквист в неговото разследване – гласът ѝ изведнъж стана доста по-хладен. – Това бе всичко. Не искам да ме забъркват в случая.
– Микаел Блумквист те търси под дърво и камък. Обаждаше ми се поне веднъж месечно и ме питаше дали знам нещо за теб.
Лисбет не каза нищо, но Армански забеляза как тя здраво стисна устни.
– Не знам дали го харесвам – продължи Армански. – Но на него определено му пука за теб. Срещнах го веднъж миналата есен. И той не искаше да говори за Хедестад.
Лисбет Саландер нямаше желание да обсъжда Микаел Блумквист.
– Наминах само за да кажа здрасти и да те осведомя, че вече съм тук. Не знам дали ще остана. Това е номерът на мобилния ми телефон и новият ми електронен адрес, в случай че имаш нужда от мен.
Тя подаде една бележка на Армански и се изправи. Той я взе. Лисбет бе стигнала до вратата, когато извика след нея.
– Почакай секунда. Какво смяташ да правиш?
– Ще отида да навестя Холгер Палмгрен.
– Окей. Но аз имах предвид… Какво ще работиш?
Тя го изгледа замислено.
– Не знам.
– Трябва все някак да се издържаш.
– Нали ти казах, че имам достатъчно пари.
Армански се облегна назад и се замисли. Никога не знаеше как точно да тълкува думите на Лисбет Саландер.
– Така се ядосах, когато изчезна, че почти бях решил да не те наемам отново.
Той направи гримаса.
– На теб не може да се разчита. Но същевременно нямаш равна в проучванията. Може би имам работа, която ще ти пасне.
Тя поклати глава, но се върна при бюрото му.
– Не искам да ми даваш работа. Искам да кажа, че нямам нужда от пари. Говоря сериозно. Напълно независима съм финансово.
Драган Армански отново сбърчи вежди в знак на несигурност. Накрая кимна.
– Добре, финансово независима си, каквото и да означава това. Приемам думите ти за истина. Ала ако се нуждаеш от работа…
– Драган, ти си вторият човек, когото посещавам след завръщането си. Не се нуждая от парите ти. Но ти от доста години си един от малкото хора, които уважавам.
– Окей. Но всички хора трябва да се издържат.
– Съжалявам, но вече не съм заинтересована да правя проучвания за теб. Обади ми се, ако се сблъскаш с истински проблем.
– Какъв например?
– Такъв, с който не можеш да се справиш. Ако стигнеш до задънена улица и не знаеш какво да правиш. Ако ще работя за теб, то трябва да е нещо, което ми е интересно. Като оперативна единица например.
– Оперативна единица? Ти? Която изчезваш безследно, когато ти щукне.
– Глупости. Никога не съм пропускала да довърша работа, която съм приемала.
Драган Армански я наблюдаваше безпомощно. Терминът „оперативна единица“ бе жаргонен и в действителност се отнасяше до работа на терен. Това можеше да означава всичко – от работа като бодигард до специални задачи, свързани с охраната на изложби на произведения на изкуството. Оперативните му служители бяха стабилни ветерани, на които можеше да се разчита, често със стаж в полицията. Освен това деветдесет процента бяха мъже. Лисбет Саландер бе пълната противоположност на всички установени от него критерии по отношение работата на оперативните единици в „Милтън Секюрити“.