Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Лисбет се усмихна леко накриво. След това си свали дрехите. Отне ѝ около десет секунди.
– Лягай на пода. По корем.
Лисбет изпълни командата на Мими. Паркетът бе хладен и кожата ѝ веднага настръхна. Мими използва тениската на Лисбет с текста You have the right to remain silent“[28], за да завърже ръцете ѝ на гърба.
Лисбет внезапно си помисли, че Проклетият Зъл Дъртак адвокат Нилс Бюрман я бе вързал по подобен начин преди около две години.
С това приликите между двата случая се изчерпваха.
Мими я изпълваше единствено със сластно очакване. Лисбет покорно ѝ позволи да я обърне по гръб и да разтвори краката ѝ. Наблюдаваше я в полумрака как сваля тениската си и се възхити на нежните ѝ гърди. След това Мими използва собствената си тениска, за да ѝ завърже очите. Лисбет чу шумолене на дрехи. След няколко секунди усети езика на Мими по корема си, а пръстите ѝ по вътрешната страна на бедрата си. Не бе усещала такава възбуда доста отдавна. Стисна здраво очи под превръзката и остави Мими да определи такта.
ГЛАВА ОСМА Понеделник, 14 февруари – събота, 19 февруари
ДРАГАН Армански ВДИГНА поглед, когато чу тихото потропване по рамката на вратата. Видя Лисбет Саландер да стои там и да балансира с две чаши от автомата за кафе. Армански бавно остави химикалката си и бутна отчета настрана.
– Здравей – рече му тя.
– Здравей – отвърна Армански.
– Това е приятелско посещение – каза Лисбет. – Може ли да вляза?
Драган Армански за миг присви очи. След това ѝ посочи стола за посетители и хвърли поглед на часовника си. Бе шест и половина вечерта. Лисбет Саландер му подаде едната чаша и седна. Известно време се гледаха изучаващо.
– Мина повече от година – рече Драган.
Лисбет кимна.
– Ядосан ли си ми?
– Трябва ли?
– Не си взех довиждане с теб.
Драган сбърчи устни. Бе шокиран, ала същевременно облекчен, че Лисбет Саландер поне е между живите. Внезапно усети силно раздразнение и умора.
– Не знам какво да кажа – отвърна той. – Не си длъжна да ми се отчиташ. Какво искаш?
Гласът му прозвуча по-хладно, отколкото искаше.
– Не съм напълно сигурна. Най-вече да кажа здравей.
– Работа ли търсиш? Не възнамерявам да се обръщам повече към теб.
Тя поклати глава.
– Работиш ли някъде другаде?
Лисбет отново поклати глава. Явно се опитваше да намери точните думи. Драган изчака.
– Пътувах – рече тя накрая. – Върнах се наскоро в Швеция.
Армански кимна замислено и я огледа изпитателно. Лисбет Саландер се бе променила. Поведението и изборът ѝ на дрехи издаваха известна зрялост. Освен това бе натъпкала сутиена си с нещо.
– Променила си се. Къде си била?
– Насам-натам – отвърна тя уклончиво, но продължи, когато видя раздразнения му поглед.
– Първо посетих Италия, след което продължих до Близкия изток, а оттам – до Хонконг и Банкок. Бях за малко в Австралия и Нова Зеландия и обиколих островите в Тихия океан. На Таити останах един месец. След това попътувах през Щатите, а последните месеци бях на Карибите.
Той кимна.
– Не знам защо не си взех довиждане с теб.
– Защото, честно казано, пет пари не даваш за останалите хора – рече Драган Армански делово.
Лисбет Саландер прехапа устна и се замисли за миг. Може би беше вярно, но въпреки това намираше обвинението за несправедливо.
– Обикновено се получава така, че на останалите не им пука за мен.
– Глупости – отвърна Армански. – Ти имаш проблеми с поведението и се отнасяш с хората, които искат да са ти приятели, като с боклуци. Нещата са толкова прости.
Настана тишина.
– Искаш ли да си тръгна?
– Постъпи както искаш. Винаги си правила така. Но ако си тръгнеш в този момент, не искам да те виждам никога повече.
Лисбет Саландер изведнъж се уплаши. Един от хората, които всъщност уважаваше, бе на път да я отблъсне. Не знаеше какво да каже.
– Изминаха две години, откакто Холгер Палмгрен получи удар. Ти не си го посетила нито веднъж – продължи Армански неумолимо.
Лисбет се втренчи в Армански шокирана.
– Палмгрен е жив?
– Значи дори не знаеш дали е жив или мъртъв.
– Лекарите казаха, че…
– Лекарите казаха доста неща по негов адрес – прекъсна я Армански. – Състоянието му бе много тежко и той не можеше да общува с околните. Беше му трудно да говори и човек трябваше да слуша много внимателно, за да разбере какво се опитва да каже. Има нужда от помощ за много неща, но вече дори може да ходи до тоалетна сам. Хората, на които им пука за него, го посещават.
Лисбет седеше като вцепенена. Именно тя откри Палмгрен, след като бе получил удар преди две години. Извика линейка, а лекарите поклатиха глави и обявиха, че прогнозата не е никак обнадеждаваща. Тогава Лисбет буквално се пренесе да живее в болницата през първата седмица, докато един лекар не ѝ каза, че Палмгрен е изпаднал в кома и вероятността да излезе от нея е изключително малка. В този момент престана да се притеснява и го зачеркна от живота си. Изправи се и напусна болницата, без да се обръща назад. А очевидно и без да провери цялата информация.