Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Уилсън му благодари. Зеро и Халид отказаха. Искали да видят стаята си.
„Барът“ всъщност приличаше на дневна стая с дивани и фотьойли, пръснати по полирания дървен под. Вентилатори се въртяха бавно от тавана, задвижвани от шумен генератор в двора. Освен Уилсън и сервитьора, който беше и барман, в бара имаше още само един човек — едър като мечка португалец на шейсетина години.
— Франк Д’Анкония — представи се Уилсън.
— Да Роса. Жаир да Роса.
Уилсън се настани в един кожен фотьойл и махна на сервитьора.
— Джин с тоник — поръча си той. — И каквото пие господинът.
Да Роса се усмихна.
— Мерси.
— Е, с какво се занимавате, господин Да Роса? — завърза разговор Уилсън.
— Кой, аз ли? Аз организирам. Организатор съм на маршрути.
Уилсън го изгледа озадачено.
— Какви маршрути?
— Военни.
Уилсън се засмя.
— И как върви бизнесът?
— Супер! В Африка винаги е така, макар че тази година е по-слаба в сравнение с миналата.
— Съжалявам да го чуя.
Наемникът махна с ръка, сякаш да каже, „такъв е животът“.
— Не съм загубил надежда. Тези неща имат склонността да се обръщат. Винаги се обръщат.
Сервитьорът се появи с поднос, на който имаше два джина с тоник. Португалецът вдигна чашата си в мълчалива наздравица. Жестът разкри малка татуировка между палеца и показалеца на дясната му ръка — три сини точки под формата на триъгълник.
— Наздраве!
Уилсън отпи от чашата си.
— Значи бизнесът е бил по-успешен… преди?
Да Роса изду бузи за миг, после издиша шумно.
— Бизнесът вървеше страхотно — отвърна накрая. — Все пак имаше африканска световна война.
Уилсън не беше чувал този израз и явно му пролича.
— Девет нации, двайсет милиции, четири милиона жертви — обясни Да Роса.
— Четири милиона?!
Да Роса завъртя дясната си ръка от китката.
— Плюс-минус стотина хиляди.
— Нямах представа.
— Чернилки — каза Да Роса, сякаш това обясняваше всичко. — А и трая четири-пет години. Не е чудно, че сте го пропуснали. Но иначе — да, четири милиона. Сериозна работа.
Уилсън не знаеше какво да каже, затова отпи от чашата си.
— А вие? — попита Да Роса. — Турист ли сте? Оперен певец? Какъв?
Уилсън се засмя. Не знаеше какво и колко да каже, затова реши да се придържа към историята, която беше пробутал в банката.
— Търговец на кафе съм.
Да Роса нацупи устни и кимна.
— Интересен бизнес. Арабика или робуста?
Уилсън примигна насреща му.
Да Роса се засмя.
— Диаманти, значи.
Уилсън вдигна рамене.
— Продаваш или купуваш? — попита Да Роса.
Уилсън се замисли.
— Зависи. Ти участваш ли в този пазар?
Да Роса изсумтя.
— Не! Много е опасно. Но най-добре да идеш при Лахуд — Ели Лахуд. Той ще ти предложи добра цена, а ако споменеш моето име, току-виж останало нещичко и за мен. Кой знае?
— Лахуд… ливанец ли е?
— Всичките са ливанци — увери го Да Роса.
Уилсън се намръщи. Предпочиташе да си няма вземане-даване с ливанците — някои от тях можеха да познават Хаким и приятелите му. Това оставаше, Зеро и Халид да се разприказват пред някой съотечественик. Колкото по-малко знаеха, толкова по-добре. Всъщност…
— Чух, че имало някакъв китаец.
Да Роса изкриви лице.
— Е, да — Големия Пинг! Държи магазин на улица „Дьо Гол“. Гледай да си сложиш предпазна жилетка.
Уилсън се засмя.
— Толкова ли е лош?
Да Роса поклати глава. Гаврътна остатъка от питието си и разклати леда в чашата.
— Не, Пинг е окей. Но никой не ходи при него за два-три диаманта. Той е нещо като търговец на едро.
— Мислех, че всичките търгуват на едро — каза Уилсън.
— Е, така си е. Само че Пинг търгува директно с милициите и е свикнал с големи доставки.
— Звучи опасно.
— Не и за него.
— Защо? — попита Уилсън.
— Защото той е от триадата — обясни да Роса. — Сун Йе Он.
Уилсън свъси вежди.
— Което е?
Да Роса сви устни.
— Петдесет хиляди гангстери, които работят в екип. Като голяма верига универсални магазини, но с пушки.
Уилсън отиде да търси магазина на Големия Пинг на следващата сутрин с помощта на скицирана карта, която управителят на хотела му начерта. Дори с картата не беше лесно. Повечето улици нямаха табелки, сградите бяха без номерация. Сигурно би могъл да попита някой минувач „Извинете, как да стигна до магазина на Големия Пинг?“. Но ако Да Роса беше прав, това би било като да питаш за пътя до офиса на Ал Капоне.