Танцуващият с духове

Само видът й стигаше, за да вбеси Пийт Спагнола. Което беше неприятно, защото тя му беше заместничка и Спагнола я виждаше по три-четири пъти на ден. Възпитаничка на женския колеж „Смит“, тя беше арогантна, амбициозна и макар още да минаваше за млада, беше толкова дебела, че приличаше на тьотка. Дори името й с неясна полова принадлежност го вбесяваше. Мадисън Лоугън. Звучеше като име на летище.

Физиката й излъчваше впечатление за мощ и бронираност, затова в пристъп на вдъхновение той я бе нарекъл Хъмвито16. Прякорът беше толкова на място, че когато го изтърси — един-единствен път, — предизвика гузен смях у присъстващите. Което стигна до нея, разбира се. (Това беше един от проблемите — всичко стигаше до нея.)

Самият той беше по природа човек на риска. Затова и беше постъпил в Централното разузнавателно управление — заради любовта си към приключенията. И така, по ирония на съдбата, вместо да жъне победи във „Формула 1“, да речем, или да се подвизава като водач в някоя джунгла, той затъна до шия в бюрократичното блато. Управлението, някога прочуто със своите умели и храбри шпиони, вече от доста време се осланяше на предпазливата политика от типа „дайте да не клатим излишно лодката“ — до такава степен, че дори данните за предстоящото разпадане на Съветския съюз бяха смитани тихомълком под килима, докато фактът не стана факт. (Ако бяха надули тръбата по-рано, можеше да се стигне до бюджетни съкращения.)

На всичкото отгоре Спагнола работеше под прикритието на служител в посолство. По цял ден се трудеше заедно с пчеличките в Държавния департамент, учреждение, чийто бюрократичен запек беше по-страшен и от този в ЦРУ. Осемнадесетте години скука и формалности почти бяха унищожили способността му да обръща внимание на работата си, освен по най-повърхностния начин.

Затова, когато Хъмвито почука на вратата на кабинета му и Спагнола й даде знак да влезе, думите й минаха покрай ушите му. Поне в началото. Тя имаше навика да говори в скороговорка — почти като дъщеричката му или като онзи анимационен герой Бъгс Бъни, — истински порой от думи, на които не можеш да хванеш края.

Чудеше се дали има начин да си изпроси допълнителен ден почивка, за да заведе семейството си на ски. Мислеше и за неясната съдба на една от инвестициите си — канадско начинание за добив на природен газ в Казахстан. Но нещо в гласа на Хъмвито стигна до него, някакво особено напрежение или пък беше заради името, което тя спомена — Бободжон Симони. Симони беше агентът на „Ал-Кайда“, застрелян преди две седмици при акция на немските им колеги в Берлин.

— Какво?

— Казах, че копирахме компютъра му и при последващия оглед открихме програма на име стегорама.

Спагнола се намръщи.

— Стегорама?

— Стеганографска програма. Безплатна в конкретния случай — всеки може да я свали от нета. Знаеш какво е стеганография, нали?