Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Изглежда, момчето долови нещо от настроението му, защото дълго време гледа в земята. А после се отърси като от сън и вдигна очи. Уилсън задържа за миг погледа му, после щракна запалката и го подпали.
Хлапето подскочи, хукна слепешката, насам и натам, обхванато от пламъци, провлачило опашка от горчив черен дим. Войниците отскачаха от пътя му и се смееха, все едно играят на сляпа баба. Някои го подритваха или обръщаха посоката му, дръпвайки гумата. Но играта не продължи дълго. Трийсетина секунди и приключи. Уилсън нямаше как да е сигурен, но му се стори, че момчето получи инфаркт. Тичаше насам-натам, пищеше, а после изведнъж…
Завъртя се в нещо като тромав пирует, после се свлече на колене. Накрая просто се вдърви и това беше всичко. Килна се като отсечено дърво настрани и остана да дими в пръстта.
Колкото до Уилсън, той се беше задъхал, сякаш сам е тичал слепешката из двора. Което си беше странно, защото нищо не беше правил. Освен дето щракна запалката и я поднесе към гърдите на момчето. Вгледа се в сърцето си и не намери нищо там. Хлапето беше мъртво и толкова. Стават и такива неща.
Но това беше вчера, а сега Уилсън си имаше свои проблеми.
Командир Ибрахим беше уредил въоръжен джип да го откара до границата с Уганда близо до Форт Портал. Там щеше да ги чака бронирана кола, която да го отведе до Кампала. От угандийската столица можеше да вземе самолет до Лондон и за нула време да се озове в Антверпен.
Уилсън отклони предложението. Ако влезеше в Уганда от Конго с бронирана кола, щеше да привлече твърде много внимание, изтъкна той. Обясни, че с Хаким са обсъждали това в Баалбек и са решили, че Уилсън трябва да отиде до Буниа. Там приятели на Хаким щели да му намерят лодка, с която да прекоси езерото Албърт през нощта, избягвайки митническата полиция и военните. След като се прехвърлят в Уганда, Уилсън и придружителите му щели да поемат с мотори по черни пътища към магистралата, а оттам — към Кампала. Зеро и Халид щели да са с него през цялото време и да се грижат за безопасността му.
Ибрахим изрази скептицизъм относно плана му, но пък това не беше негова работа, в крайна сметка. Той си беше получил оръжието. А Уилсън можел да прави каквото иска.
— Има ли банка в Буниа? — попита Уилсън.
— Разбира се — отговори Ибрахим.
Уилсън му благодари.
— Ще ми трябва сейф, докато лодката потегли.
— Няма проблем.
В действителност нямаше нито лодка, нито „приятели“, разбира се. Буниа просто беше резервен план, с чиято помощ да се отърве от Ибрахим и да намери купувач за диамантите, които вече не можеше да продаде в Антверпен.
Защото онези, които пращаха съобщения от компютъра на Бободжон, несъмнено държаха и Хаким на къса каишка. Ако Уилсън се появеше в хотел „Бялата лилия“, щяха да го прехвърлят в страна, която не беше подписала пакта за ненасилие по време на разпит. Прекрачеше ли прага на хотела, ЦРУ, ФБР — или които там бяха — щяха да му скочат. Да му инжектират нещо по бързата процедура и да се събуди с качулка на главата, окован към седалка в терористична класа на път към несъществуващ затвор.
Така че — план Б.
Буниа, столицата на най-опасната конгоанска провинция, беше африканският еквивалент на Дивия запад, но в далеч по-тъмни краски. Същинска антиутопия с изобилие от боклуци, допотопна канализационна система и болести, градът приютяваше в копторите си триста хиляди души, повечето от които бяха постоянно гладни, болни и отчаяни. Разположена недалеч от езерото Албърт, Буниа беше частица от ада сред райски мизансцен.
Диамантите, които командир Ибрахим беше дал в замяна на оръжието — близо два килограма необработени скъпоценни камъни с размер от три до пет карата, — бяха скрити в куха пластика, представляваща глава, изработена от желязно дърво с красива резба. Общо възлизаха на 7 263 карата, до един с високо качество, гарантирано от командир Ибрахим. Уилсън не се съмняваше в дадената гаранция. А и защо да се съмнява? Ибрахим и Хаким отдавна работеха заедно, докато Белов и Уилсън бяха само техни агенти. Бизнесът беше колкото печеливш, толкова и кървав и се основаваше на взаимно доверие. Ако попиташ някого от двамата защо има доверие на другия, той ще се позове на Аллах и на общата кауза. Ще ти говори за мюсюлманската солидарност и ще намекне за много тайни операции, в които са участвали съвместно през последните десет години. Но в крайна сметка и двамата бяха наясно, че доверието им се корени в нещо по-силно от исляма. Коренеше се в патлака на единия, в ножа на другия и в съзнанието, че престъпиш ли думата си, отсрещната страна ще те намери, където и да се скриеш. Затова щом Ибрахим казваше, че диамантите са качествени, значи бяха такива.