Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Затова вървяха и се оглеждаха. Вървяха и се оглеждаха.
Зеро и Халид всячески се стараеха да изглеждат зли. Това им беше работата и те усърдно се кокореха на всеки срещнат. Но Уилсън усещаше, че ги е страх. На улицата автомати колкото искаш, а всеки трети минувач носеше пистолет под колана на дънките си. Халид изсумтя на крачка зад Уилсън:
— Мислех, че вече ще сме в Европа. Хаким каза…
— И аз така мислех — излъга Уилсън. — Но първо трябва да свършим една специална работа.
Халид помълча малко, оглеждаше оскъдната улична маркировка и току хвърляше поглед към една банда от деветгодишни момчета, които се влачеха след тях.
— Хаким не е споменавал нищо за „специална работа“.
Уилсън го погледна през рамо.
— Точно затова е специална.
А после Зеро извика тихо и посочи метална табелка, която висеше над резбована дървена врата в дъното на тясна уличка.
На столче до вратата седеше азиатец с автомат на коленете. Щом Уилсън влезе в уличката, мъжът скочи на крака и размаха отрицателно пръст. Уилсън се поколеба, после схвана за какво иде реч. Обърна се към Халид и Зеро.
— Чакайте тук.
В офиса на Големия Пинг беше хладно и мрачно, имаше две малки витрини със скромно съдържание от обработени и необработени диаманти. Неонова лампа жужеше шумно на тавана, а един настолен вентилатор се въртеше наляво и надясно върху рисувана китайска ракла. Изящен параван от слонова кост стоеше самотен в ъгъла на помещението.
Възрастен китаец с непроницаемо лице стоеше зад един тезгях. Недалеч от него красив млад азиатец в бял ленен костюм седеше на сгъваем стол с лакти на коленете и разлистваше опърпан брой на „Пентхауз“.
Уилсън срещна воднистите очи на възрастния мъж.
— Господин Пинг?
Лицето на стареца се разкриви в, гримаса.
— Не Пинг! — Колеба се дълго. Накрая нещо като усмивка се появи под храсталака от косми в носа му. — Иска купи диамант?
Уилсън поклати глава.
Усмивката се стопи и старецът изсумтя презрително.
— Значи продава диамант!
Уилсън го изгледа невярващо.
— Не мога да повярвам! Трябва да станете частен детектив.
Старецът не реагира, но мъжът с белия костюм се усмихна. Остави списанието и се изправи.
— Аз съм Пинг.
Уилсън се обърна към него и подаде ръка.
— Франк Д’Анкония.
— Знам.
— Така ли?
— Да. Вие сте онзи, дето подпалил хлапето…
Махна на Уилсън да го последва зад паравана от слонова кост. Тежка блиндирана врата беше занитена за стената. Отстрани имаше плоча от никел с вдлъбнати очертания на човешка ръка. Пинг постави ръката си в калъпа. Примигна диод и вратата се отвори автоматично.
— Елате…
Вратата водеше към стая без прозорци — нещо като трезор. Въздухът тежеше от цигарен дим. Двама мъже седяха на тежка дървена маса със зелена покривка. Пиеха чай.
Единият приличаше на ненормално голям Буда с кафяви зъби. Другият беше Да Роса, който погледна през рамо, разсмя се и каза:
— Защо се забави толкова?
Уилсън се намръщи. Не обичаше да го разиграват така.
Дебелият се изкиска и запали смрадлива френска цигара. Като знак на добра воля се постара да поздрави на английски:
— Лека нощ!
Да Роса се засмя.
— Виждам, че си се запознал с Малкия Пинг.
Уилсън погледна към младия мъж с белия костюм.
Младокът се усмихна.
— Английският на баща ми не е много добър. Но, моля ви, заповядайте. — Той махна към един стол. Уилсън се възползва от поканата и седна.
Дебелият мъж — Големия Пинг — се наведе напред.
— Американец? — попита той Уилсън кимна.
— Тук рядко идват американци — каза Да Роса. — Ти си нещо като знаменитост.
Очите на Големия Пинг се разшириха. Огромната му глава се тръсна сякаш да намести някаква удивителна мисъл.
— Ти ЦРУ?
Уилсън поклати глава.
— Не.
Големия Пинг изглеждаше разочарован. Обърна се към сина си и му каза нещо на китайски.
Малкия Пинг преведе:
— Казва, че ако си от ЦРУ, можем да завъртим добър бизнес.
— Не се и съмнявам. Само дето… не съм от ЦРУ.
— Жалко. Искаш ли чай? — попита Малкия Пинг.
Уилсън поклати отново глава.
Веждите на Големия Пинг се смъкнаха застрашително. Наведе се към Уилсън и попита настоятелно:
— Qui vous-etes? Qui voules-vous?
Уилсън се обърна към Малкия Пинг.
— Кажи на баща си, че не говоря френски.
Малкия Пинг сви рамене.
— Пита кой си и какво искаш.
Уилсън се облегна назад. Премести поглед от Големия Пинг към Да Роса и обратно. Мълчанието започна да натежава. Някъде в стаята тиктакаше часовник.