Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Накрая Големия Пинг се усмихна, сякаш току-що го беше споходило още едно прозрение. С вид на дълбоко задоволство той сложи ръце с дланите надолу и разперени пръсти върху зеленото сукно на масата. Малкия Пинг остана на мястото си, прихванал ръце пред чатала си.
Мина секунда, преди Уилсън да схване идеята. И тримата имаха една и съща татуировка — триъгълник от малки сини точки между палеца и показалеца. Погледна към Да Роса.
Наемникът се ухили.
— Роден съм в Макао.
Големия Пинг кимна.
Малкия Пинг добави:
— Господин Да Роса е наш добър приятел. Нямаме тайни от него.
Уилсън помисли още малко, после реши, че няма особено голям избор. Въздъхна и каза:
— Добре. Имам малко диаманти за продан. Доста всъщност.
За изненада на Уилсън Да Роса каза нещо на китайски. Големия Пинг отвърна и Да Роса се засмя. Обърна се към Уилсън и преведе:
— Казва, че не вижда никакви диаманти. Пита дали не си ги заврял в задника си.
Уилсън реагира с лека гримаса.
— Не — каза той. — Възползвах се от услугите на банката. Стори ми се по-професионално някак.
Малкия Пинг се засмя, докато Да Роса превеждаше. Уилсън реши да го изчетка:
— Говориш китайски. Впечатлен съм.
Да Роса поклати глава.
— Не е китайски. А фужу.
Не си направи труда да поясни, така че Уилсън се обърна към Малкия Пинг.
— Семейството ми е от Фуджиан — обясни по-младият Пинг, — така че диалектът фужу е родният ни език. Повечето китайци не го разбират, което е добре за бизнеса. Все едно говориш кодирано.
Големия Пинг местеше неразбиращ поглед между Уилсън, Да Роса и сина си. После загаси цигарата и заломоти бързо на странното наречие. Малкия Пинг кимна и се обърна към Уилсън.
— Баща ми казва, че трябва да идеш до банката и да донесеш диамантите тук, за да ги оценим. Той е експерт в това отношение и ще ти предложи отлична цена.
Уилсън кимна отегчено.
— Несъмнено. Само че знаете ли какво? Май все пак няма да го направя. Защото ми хрумва, че може би — само може би — нещо току-виж се объркало и… и аз оставам с празни ръце. Така че ще направим нещо друго. Но преди да направим каквото и да било, има две неща, които искам да знам.
Малкия Пинг преведе на баща си. Накрая каза:
— Да?
— Ако стигнем до консенсусното решение, че четири милиона долара са справедлива цена, е ли такава сума по силите ви?
Големия Пинг изведнъж заряза преструвките, че не говори английски. Махна с ръка и прекъсна превода на сина си.
— Разбира се.
Уилсън се обърна към него.
— Добре. И ако сключим сделка, ще можете да преведете парите в моята банка?
— Qui — отвърна Големия Пинг. — Ако всичко е наред, ще направим превода през банка „Хонгшанг“.
— Идеално! Ето как ще го направим — ще отидем в банката, за да видите диамантите. Там имат частна стая за притежателите на сейфове, така че можете да донесете какъвто инструментариум ви е нужен.
— А после какво? — попита Големия Пинг.
— Ако се стигне до съгласие, вие ще наредите на банката си да направи превод на сумата до моята банка. Не тази в Буниа, а в една британска банка. На остров Ман. Ще изчакам с вас, докато от банката потвърдят, че парите са пристигнали по сметката ми. После ще отидем отново до сейфа. Ще ви дам диамантите и… довиждане.
— Довиждане — повтори Големия Пинг.
— Има още едно нещо — каза Уилсън.
— Винаги има „още едно нещо“ — отбеляза Да Роса.
— Дойдох с двама приятели, които чакат отвън… — каза Уилсън. Големия Пинг вдигна въпросително вежди. — Искам да съм сигурен, че за тях ще се погрижат.
Големия Пинг килна глава и се намръщи. Малкия Пинг изглеждаше объркан. След малко каза:
— Според мен е по-добре сам да платиш на хората си.
Уилсън поклати глава.
— Не това имах предвид — каза той. — Искам вие да се погрижите за тях. Ще можете ли?
Мълчание. Да Роса изглеждаше озадачен. Големия Пинг поглади брадичката си. След миг се обърна ухилен към Да Роса и каза:
— Да ги очистим бе! Иска да ги очистим!
Всичко мина точно според очакванията на Уилсън. На сутринта отиде в банката с двамата Пинг, които си носеха куфарче с меко сукно, малък микроскоп и набор от лупи. Тримата седнаха около малка метална маса в миниатюрна стаичка, която приличаше повече на килер за метли, и близо три часа оглеждаха диамантите един по един. Накрая Големия Пинг стана и обяви, че е съгласен. Нямало да се пазари. Щял да плати на Уилсън четирите милиона долара. Без хонорара за Да Роса, който осъществил връзката, добави той. Без таксата за банковия трансфер и без другата такса — за „оная, специалната работа“. Уилсън се съгласи, без да спори, и побърза да обяви сделката за сключена, преди китаецът да е добавил такса ДДС и разноските по таксито.