Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
В крайна сметка Уилсън щеше да получи три милиона и шестстотин хиляди долара чрез банков трансфер от Хонконг до Сейнт Хелиър.
Даде на китаеца лист с нужните кодове за трансфер и обеща да се срещне с него в офиса му на следващия ден. Зеро и Халид щяха да са с него. Междувременно щеше да стои в хотела си, така че Пинг и приятелите му да го наглеждат. Пристигнеше ли потвърждение за трансфера, щеше да отиде с Пинг до банката и да му даде диамантите.
В края на деня Уилсън почерпи момчетата с пържоли от слонско месо и бутилка вино, което уж било „Дом Периньон“, но вкусът му подозрително напомняше на италианското десертно вино „Асти Спуманте“. Каза им, че е говорил с Хаким по сателитен телефон от офиса на Големия Пинг и че Хаким е доволен от начина, по който са се развили нещата. Направил им резервация за полет от Кампала до Антверпен след два дни. Хората на Големия Пинг щели да ги закарат до Кампала, а Хаким — да ги чака на летището в Антверпен. Имало и още нещо, добави Уилсън. Имал изненада за тях. Очите на Халид се разшириха.
— Така ли, каква? — Приличаше на дете, което слиза на бегом по стълбите в очакване на Дядо Коледа.
— Ще получите бонус — каза му Уилсън.
— Бонус?
Уилсън кимна.
— Десет хиляди долара. — Замълча за миг, после добави: — Всеки.
Халид ахна.
Зеро местеше очи между двамата, после сръга Халид да му преведе. Халид заговори тихо на арабски и лицето на Зеро грейна като неговото. За миг Уилсън се уплаши, че Зеро ще се разциври. Тупна го през смях по гърба. Приятно беше да се окъпе в радостта му. Бяха добри момчета.
Да Роса седеше сам на друга маса и отпиваше от чаша джин с тоник. Гледаше как се развива веселбата в съседство и току клатеше невярващо глава. Този тип, Д’Анкония, беше голяма работа.
Малкия Пинг получи потвърждение за банковия трансфер по електронната поща в единадесет часа преди обяд на следващия ден. Двадесет минути по-късно Уилсън се обади по телефона в банката в Сейнт Хелиър и на свой ред получи потвърждение, че преводът е пристигнал. По обяд Уилсън се срещна с двамата Пинг пред банката. Тримата влязоха заедно, като оставиха бодигардовете да чакат отвън и да се наблюдават бдително изпод вежди. Бая народ бяха, помисли си Уилсън. Зеро и Халид от негова страна, а от страна на Пинг — четирима стрелци с тениски и слънчеви очила, нито един от които не беше достатъчно възрастен, за да му сервират алкохол в Калифорния.
Отидоха в тясното помещение до трезора и Пинг-баща прегледа диамантите за втори път. След като се увери, че това е същата стока, която беше оценил предния ден, той премести диамантите с все дървената глава в друг банков сейф, който беше наел за целта. Стисна ръката на Уилсън, очевидно доволен от сделката.
— Е, това е — каза той.
Уилсън кривна глава.
— Не забравяй специалната поръчка…
Големия Пинг кимна.
— Разбира се — потвърди и даде знак на Уилсън да го последва. — Ще се погрижим още сега.
И те се върнаха заедно в офиса на китаеца. Уилсън не знаеше какво да очаква. Предстоящото го изпълваше със смесени чувства. Харесваше момчетата, наистина. Но те бяха верни на Хаким, а не на него, следователно представляваха опасност. Партньорите на Хаким скоро щяха да си потърсят парите и когато това станеше, за Уилсън щеше да е далеч по-безопасно, ако Зеро и Халид не бяха наблизо, за да им помогнат. Жалко така или иначе. Ужасно всъщност, но така стоят нещата. Великите мъже понякога вършат ужасни неща. Как иначе биха осъществили мечтите си? Това е трагедията на хората, които променят света. Те принасят в жертва човечността си на олтара на своите идеи и така се обричат на особена самота, далеч от всички останали, отделени от безмилостната бариера на собственото си величие. Не можеш да виниш лъва, че убива газелата. Той просто го прави.
Когато пристигнаха на входа на офиса, Малкия Пинг дръпна Уилсън за лакътя и кимна към Зеро и Халид.
— Кажи им да изчакат тук.
Халид го чу и разбра. Малкия Пинг поръча да им донесат столове и газирана вода. Зеро благодари многословно и двете момчета седнаха пред тежката резбована врата.
Уилсън се качи по стълбите на втория етаж, без да знае какво ще последва. Застана до един прозорец, от който се виждаше уличката и Малкия Пинг. Скоро Големия Пинг тръгна с пухтене по стълбите, като шепнеше нещо по мобилен телефон.