Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Въпреки това Уилсън се беше подготвил, прочел беше това-онова за диамантите и знаеше, че става въпрос за една особено интересна индустрия. Ако не друго, търговията с диаманти беше христоматиен пример за картелно споразумение.
Вече повече от век цената на качествените диаманти се контролираше от южноафриканската компания „Де Беерс“ и нейните партньори. Това се постигаше чрез вертикално интегриран монопол, което позволяваше на компанията да контролира и ограничава предлагането на диаманти. Контролът беше възможен поради факта, че „Де Беерс“ отчасти или напълно притежаваше почти всички диамантени мини в света. А диамантите, които не добиваше сама, изкупуваше чрез своя дъщерна фирма — така наречената „Диамантена корпорация“. По този начин „Де Беерс“ притискаше пазара, както се изразяваха икономистите.
Всяка година двеста и петдесет потенциални клиенти биват канени в Лондон от Централната организация по продажбите (ЦОП). Въпросната организация също е дело на „Де Беерс“, а израелските купувачи на диаманти я наричат Синдиката.
В Лондон на клиентите е позволено да купуват предварително сортирани пакети диаманти на фиксирани цени, обикновено по 42 500 долара всеки. Клиентите нямат право на оглед, преди да са закупили пакет, с други думи купуват на сляпо. Ако клиентът не хареса закупената вече стока, има право да я върне. Направи ли го обаче, означава да се прости с бъдещи покани от ЦОП и скоро остава извън бизнеса. Затова клиентите волю-неволю приемат онова, което им е продадено, разчитайки на почтеността на „Де Беерс“ така, както Уилсън разчиташе на почтеността на командир Ибрахим.
След като закупят пакетите, клиентите ги обявяват за продан на диамантените борси в Антверпен, Ню Йорк и Рамат Ган (Израел). През цялото време „Диамантената корпорация“ поддържа изкуствен недостиг на диаманти, изкупувайки всячески излишъците. Въпросните „излишъци“ се съхраняват на килограм в трезори в Лондон или се оставят в земята за по-нататъшно добиване.
Но дори в тази строго регулирана игра има карти изненади, а именно необработените диаманти, добивани от войнствените бунтовнически милиции в Сиера Леоне, Ангола и Конго. Изтръгвани от речните корита в джунглите с цената на робски труд срещу шестдесет цента на ден, тези „кървави диаманти“ стигат до световните борси по нерегулирани маршрути и без участието на Синдиката.
Понеже тези „конфликтни“ диаманти подклаждат войни из цяла Западна Африка и едновременно с това подбиват цената на продаваната от ЦОП стока, „Де Беерс“ си поставят за цел да наложат правила, според които „легитимните диаманти“ да се продават със сертификат за произход.
Има някаква иронична симетрия във всичко това, мислеше си Уилсън. Сертификатите за крайните потребители се фалшифицират или купуват, за да осигурят доставката на оръжие за трети страни като командир Ибрахим, който управлява с желязна ръка робска колония, добиваща диаманти в джунглата. Защо тогава диамантите да не вървят със задължителен сертификат, който да измива кръвта от тях, създавайки фалшива документална следа по целия път от Африка до безименния пръст на булката?
Макар кървавите диаманти да не се различават от останалите по друго освен по придружаващото добива им насилие, те се продават с отстъпка на купувачите от Южна Африка, Австралия и Сибир. Според Хаким диамантите на Уилсън щели да донесат около четири милиона долара, наполовина по-малко от сумата, която биха донесли, ако ги продаваше „Де Беерс“.
Единственият проблем сега, когато топките на Хаким кървяха в менгеме, беше да се намери купувач. А двадесет и втори юни наближаваше главоломно и Уилсън нямаше време за губене.
Пристигнаха в Буниа малко след обяд и спряха пред бронираната с тежки чували пясък банка. Зеро и Халид останаха да чакат отвън, а Уилсън влезе да се срещне с управителя.
Господин Бизуа беше джентълмен от индийски произход в края на четиридесетте. Седеше зад голямо антикварно бюро с разкошна резба под портрет на президента Джоузеф Кабила. Посрещна Уилсън с крепко ръкостискане, покани го да седне и попита с какво може да му услужи.
— Трябва ми сейф в трезора ви — каза Уилсън. — За това! — Извади увитата в мек плат глава от желязно дърво и я остави на бюрото.
— Мога ли да погледна? — попита Бизуа.
Уилсън кимна и управителят на банката разви плата.
— Мисля, че е доста ценна — каза Уилсън.
Бизуа смръщи вежди.