Последният довод на кралете [bg]

— Овцеебач! — кресна момичето и срита чука на земята.

Те се спогледаха за момент. На Кучето не му допадаше много този план. Не му хареса идеята да поверяват живота си на думите на ненормалния планинец. И въпреки това имаше надежда в този план. Достатъчно, за да не може да го отхвърли с лека ръка, независимо колко много му се искаше.

— Трябва да го обсъдим — каза той.

— Разбира се, че трябва, мои нови най-добри приятелчета, разбира се, че трябва. Но не се бавете много, а? — Крамок отново се нахили до уши. — От прекалено много време вече съм далеч от Височините и останалите ми красиви деца, красивите ми жени, че дори самите красиви планини ще тъжат за мен. Погледнете го откъм хубавата му страна Ако Бетод не тръгне, какво получавате, няколко нощи сред Височините, докато си отиде лятото. Ще се греете на огъня ми, ще слушате песните ми и ще гледате как слънцето залязва над върховете. Не звучи толкова лошо, а? Нали?

— Сериозно ли мислиш да се вържеш на това побъркано копеле? — промърмори Тъл в момента, в който се отдалечиха достатъчно, че да не ги чуе. — Магьосници, вещици и всичките му други глупости? Тоя си ги измисля в движение тия!

— Не е и наполовина толкова луд, колкото изглежда. — Логън се почеса по брадата. — През всичките тези години не се даде на Бетод. Единственият, който успя. Дванайсет зими ли ще станат вече, откакто му се изплъзва, тормози го непрекъснато и винаги е на крачка пред него? Вярно, високо в планините, но все пак. За да успееш в тази работа, трябва да си хитър като лисица и корав като камък.

— Значи му вярваш?

— Да му вярвам ли? — изсумтя Логън. — Как не, мамка му. Но неговата вражда с Бетод е по-дълбока и от нашата. И е прав за вещицата, виждал съм я, видях и други неща през тази една година… щом казва, че тя ще ни види, значи е така, за това му вярвам. А ако не стане и Бетод не дойде, е, какво толкова губим?

Топката в стомаха на Кучето беше по-тежка от всякога. Погледна към Крамок, който седеше на един камък, заобиколен от децата си, и онзи му се усмихна с жълтата си усмивка. В никакъв случай не беше човек, на когото да възложиш всичките си надежди, но Кучето вече усещаше накъде щеше да задуха вятърът.

— Поемаме страшен риск — промърмори той. — Ами ако Бетод ни настигне и получи своето?

— Значи ще бързаме! — изръмжа Дау. — Война е. Ако искаш да спечелиш, поемаш рискове!

— Хъ — добави Мрачния.

Тъл поклати голямата си глава.

— Все пак трябва да правим нещо. Не съм дошъл да гледам как Бетод седи на върха на хълм. Трябва някак да го свалим от там.

— И да го откараме някъде, където да започнем да работим върху него! — процеди през зъби Дау.

— Но ти решаваш. — Логън стовари ръка на рамото на Кучето. — Ти си главатар.