Последният довод на кралете [bg]

И все едно не му стигаше неудобството от униформата, ами Баяз беше решил да продължи с темите, които го отегчиха до смърт, докато пътуваха към края на света и обратно.

— … от изключителна важност за един крал е да поддържа одобрението на поданиците си. А и не е никак трудно постижимо. Малките хора имат малки нужди и се задоволяват с дребни жестове. Не е нужно да получават справедливо отношение. Нужно е само да си мислят, че го получават…

След време Джизал установи, че успява да се абстрахира от монотонното опяване на възрастния магьосник, също както накрая спираш да чуваш лая на старото куче, което никога не млъква. Той се отпусна на седлото и остави мислите си да се реят. А накъде да поемат те, освен към Арди?

Ясно е, беше се забъркал в сериозна каша. Докато беше яздил през равнината, всичко му се струваше толкова просто. Ще се прибере у дома, ще се ожени за нея и ще заживеят щастливо до края на дните си. Но след като се върна в Адуа, обратно в света на влиятелните и амбициозните, когато се върна към стария си живот, нещата не само вече не изглеждаха така прости, но с всеки ден се усложняваха още повече. Накърнената репутация и пропилените перспективи за бъдещето не са нещо, което да отхвърлиш с лека ръка. Сега е полковник от Кралската гвардия, а това означава съобразяване с определени стандарти.

— … Харод Велики уважаваше обикновения човек. И неведнъж именно това му осигури победа над съперниците му…

Освен това човекът Арди предполагаше много по-сериозни усложнения от безмълвния спомен Арди. Девет от десет остроумие, интелект, безстрашие и привлекателност, но една десета зъл и непоправим пияница. Всеки един момент с нея беше като лотария, но може би именно това усещане за опасност пораждаше искрата помежду им, караше кожата му да настръхва и устата му да пресъхва от вълнение… ето, дори мисълта за нея накара кожата му да настръхне. Към никоя друга жена не бе изпитвал нещо подобно, никога. Няма начин това да не е любов. Със сигурност е. Но достатъчна ли е само любов? И колко дълго ще продължи? От друга страна, бракът е завинаги, а завинаги е ужасно много време.

Идеалното решение за него би било да продължават до безкрай с тази полутайна връзка, но онова копеле Глокта стъпка със сакатия си крак всякаква надежда за това. Наковални, чували и канали. Джизал потрепери при спомена за онова бяло чудовище и как насред улицата нахлузи безцеремонно чувала на главата на онзи затворник. И все пак трябваше да признае, че сакатият беше прав. Посещенията му вредяха на репутацията на момичето. Човек трябва да се отнася с другите така, както иска те да се отнасят с него, така казваше Деветопръстия. И все пак, какво крайно неудобно положение.

— … слушаш ли ме, момчето ми?

— А? Ъ… да, разбира се. Харод Велики и така нататък. Как уважавал обикновения човек.

— Не — каза сърдито Баяз. — Как даваше вид, че го уважава. Освен това умееше да се вслушва в съветите на другите.