Най-добрата жена от космическите сили

Черити изохка от ужас.

Беше чудовище. Невероятно чудовище, в пълния смисъл на думата гигантски, над двадесет метра дълъг и над пет метра дебел червей, черно-кафяв, без явно различими крайници или сетивни органи. Тялото му се намираше в непрестанно потрепващо движение, сякаш всеки от безбройните му сегменти живееше сам за себе си. Една огромна уста се отваряше и затваряше и приличаше на устата на риба, попаднала на сухо. Черити различи пет редици здрави, тъпи зъби.

Тънък, кървавочервен лазерен лъч дебнеше чудовището. Улучи го, но не се забеляза никакво въздействие. Кафяво-черната маса като че ли направо засмукваше огромния заряд светлинна енергия в себе си — приличаше на гъба, която засмуква струя вода.

Картината се залюля. Дори през стоте метра масивна скала Черити почувства разклащането, когато се срути друга част от задната стена.

От хаоса се появи втори от тези огромни червеи и този път тя ясно видя кръглия тунел, през който той беше се проврял. Тунел, който водеше право в масивната скала на планината и леко се изкачваше нагоре…

— Господи! — заекна Бекър. — Те… разяждат скалата!

По изображението отново преминаха лъчи от лазер. Черити видя как черно-кафявата броня на чудовището започна да пламти с нежна, доста тъмна червенина, после се образуват мехури и се подуват. И изведнъж червеят се изправи, замята се в сляпа агония насам-натам и започна с бясна бързина да се заравя в земята! Лазерните лъчи го следваха като призрак от смъртоносна светлина, но после се случи това, от което се беше опасявала и Черити: тънките светлинни лъчове започнаха да гаснат един подир друг. Оръжията бяха изстреляни докрай. След по-малко от минута чудовищният червей беше вече изчезнал. Там, където се беше намирал, сега имаше кръгъл отвор с диаметър пет метра.