В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Приятелят му не беше имал толкова късмет като него. Навярно също се беше опитал да се изплъзне от шивача, но роботът го беше настигнал и го беше проснал на земята. Кайл можеше да види само някакъв овал от хромирано желязо и краката на Марк, които се подаваха изпод тялото на механичния убиец и яростно ритаха. После той чу вик. Пясъчните фонтани, които вдигаха във въздуха остриетата на шивача, внезапно се обагриха в червено и краката на Марк престанаха да се движат.
Кайл хукна с вик. Шивачът пусна жертвата си се претърколи, обагрените с кръв ножове се вдигнаха, за да се противопоставят на новопоявилия се противник. Кайл беше забравил всичко, което му бяха казвали, всичко, което беше учил за поведението в една такава опасна ситуация. Знаеше само, че Марк беше в смъртна опасност и че трябва да му помогне. Хвърли се с вик срещу шивача, сграбчи един от въртящите се сърповидни ножове и завъртя робота около него. Това движение наистина му струваше два пръста, но все пак успя да отхвърли робота убиец на два метра от себе си. Настигна го с пронизителен вик и настъпи с двата си крака тънките, стоманени стъпала на съществото.
Шивачът изгуби равновесие и се строполи на земята, на около метър до него. Тънко острие се плъзна към лицето на Кайл и раздра бузата му, но в същия миг ръката на Кайл попадна върху бутона на тила на робота и го дезактивира.
Шивачът застина на мястото си, в един миг превърнал се само в къс мъртво желязо.
Кайл простена. Все още не беше се научил напълно да изключва от физическата болка, но можеше да я потисне и да я контролира. Разтреперан, успя да се изправи отново на крака. Всичко се въртеше пред погледа му, а сърцето му биеше лудо. Кървеше от няколко рани и чувстваше как силите му го напускат. Въпреки това се отправи клатушкайки се към Марк.
Марк все още беше в съзнание. Имаше десетина тежки рани и ситният пясък, върху който лежеше, попиваше тъмночервената течност като огромна гъба. Устните му се раздвижиха, когато Кайл се отпусна на колене до него и го погледна, но не се чу никакъв звук. После Кайл видя защо: едно от остриетата беше прорязало гърлото му. Раната приличаше на хилеща се широка, червена уста на някой клоун. В очите на Марк се появи изражението на неописуема мъка.
Той умираше.
Кайл отчаяно се приведе над приятеля си и притисна дланта си към ужасната рана на шията му.
— Марк! — изкрещя той. — Не дишай! Опитай се да не дишаш! Концентрирай се!
Кайл съзря паниката в погледа на Марк и разбра, че огромният страх от смъртта караше приятеля му да забрави всичко, на което ги бяха учили. За момент и той като че ли щеше да се поддаде на паниката. Внезапно разбра, че Марк щеше да умре, но това не биваше да става! Не и Марк! Не и единственото същество в целия свят, което все още означаваше нещо за него!
— Не умирай! — извика той отчаяно. — Съсредоточи се! Знаеш как се прави! Стегни се, идиот!
Нещо стана със светлината. Стана по-светло, като че ли внезапно към Кайл и умиращия му приятел се бе насочил светлинният конус на огромен прожектор. И внезапно отекна тътнещ, металически глас, идващ като че ли от небето:
— Кайл, какво правиш?
Главата на Кайл се отметна внезапно нагоре. Със сълзи в очите той се вгледа в небето над себе си, което внезапно беше станало не синьо, а имаше сребристия цвят на метала, от който всъщност беше направено. Тъмна сянка се придвижваше светкавично бързо към него.
— Марк! — крещеше Кайл и продължи да разтърсва момчето. — Съсредоточи се! Опитай се да не дишаш! Кислородът в кръвта ти е достатъчен. Можеш да живееш с нето, достатъчно дълго, за да се затвори раната. Направи го! Направи го най-сетне!
Той разтърсваше Марк като в забрава, но момчето не реагираше вече. Не беше в състояние.
Марк беше мъртъв. Това прозрение едва не накара Кайл да загуби разсъдъка си. Той изкрещя, започна още по-силно да разтърсва Марк и накрая го удари с длан през лицето, като че ли можеше с ударите си да върне обратно живота в него.
Тъмното нещо на небето стана още по-голямо, приземи се с вой на гребена на изкуствената пясъчна могила зад него и се раздели на две, след което паякообразните фигури на двама слуги забързаха към него.
Кайл се обърна. Внезапно отчаяният му гняв се превърна в омраза, в безцелна, кипяща ярост, която не можеше с нищо да бъде укротена. С пронизителен вик вдигна оръжието си, даде изстрел по една от двете фигури и се метна встрани, когато тя се срина на земята с вик от болка, а другата извади грубото си оръжие и го насочи към него.
Огромната мравка нямаше никакъв шанс. Болката придаваше нечовешка сила на Кайл. Той се претърколи презглава, стреля още по време на движението към слугата и установи с гневно задоволство, че той изпуска оръжието си и отскочи назад с болезнено свистене. Кайл светкавично размаха малкия си лазерен пистолет и стреля срещу другата мравка, която се опитваше да се изправи отново на крака. И този път попадна в целта, и макар и мощността на малкия лазер далеч да не беше достатъчна, за да рани обвитото в броня същество, то все пак можа да му причини голяма болка. Мравката падна отново, закри с всичките си четири ръце лицето си и започна да съска и свисти високо и пронизително.