В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Пътят, който трябваше да изминават обратно всеки път, водеше покрай ниски пясъчни дюни, които постоянно меняха формата си и невинаги бяха само от пясък. Веднъж свръхчувствителният слух на Марк го беше предупредил да не се приближава до някакво безобидно на вид хълмче. От безопасно разстояние те бяха метнали камък към възвишението, след което пясъкът експлодира и се появи цяла армия от малки, но смъртоносни насекоми.
Бяха вече почти оставили зад гърба си опасната зона, когато се появи шивачът. В мълчаливо споразумение Марк и той бяха кръстили така високия два и половина метра робот, когото срещаха вече доста пъти, защото той, макар и да имаше блестящо метално тяло, напомнящо отдалеч на слугите, в по-голямата си част се състоеше от остри ножове и ножици, които се въртяха и прещракваха във всички възможни посоки. Това същество не беше много бързо, но нямаше никакъв смисъл да бягат от него, защото то не знаеше нито умора, нито изтощение и неумолимо преследваше жертвите си. Малките ръчни лазерни пистолети, с които бяха въоръжени Кайл и другите, бяха напълно безполезни пред това механично същество. Все пак и то имаше своето слабо място: на тила си имаше малък жълт бутон, който трябваше да се достигне или да се натисне чрез сръчно мятане на камък, за да се превърне роботът в застинал сталактит.
Когато Марк и Кайл дочуха характерното за шивача дрънчене и тракане, те незабавно се отдалечиха един от друг, за да не може роботът да ги нападне едновременно и двамата и поне единият да има възможност да успее да го елиминира. Бяха научили доста неща, но още не бяха разбрали, че няма нищо, което може да се предвиди. Когато шивачът се появи пред тях измежду дюните, Марк и Кайл зачакаха той да се поколебае за малко и после да се втурне към единия от тях.
Но вместо това той се спря за момент, погледна ги със студените си електронни очи — и се разпадна на две части. От грубия двуметров стоманен колос се получиха два подскачащи метални елипсоида, които бяха покрити със свистящи остриета и въртящи се ножове.
Кайл инстинктивно усети опасността. Той светкавично падна на една страна, видя с крайчеца на очите си, че приближаващото се механично чудовище повтаря това движение и се завъртя още веднъж настрани. Стоманените остриета на шивача изсвистяха покрай него. Кайл веднага скочи на крака. Още докато раздвоеният шивач се мъчеше да се извърне по неустойчивата основа от пясък, Кайл преодоля разстоянието до него с огромен скок и стисна два от острите, извити ножа. Метна се с всички сили назад, присви колене към тялото и почти в същия миг протегна крака напред. Остра болка прониза лявото му стъпало, когато там се вряза някакъв остър метален трън, но внезапното движение извади шивача от равновесие. За една ужасна половин секунда Кайл имаше чувството, че няма да успее да повдигне колоса, но после прихвана превитите рамене и шивачът изведнъж изгуби почва под краката си и се преметна в широка дъга над главата на Кайл. Прелетя два-три метра из въздуха и след това тупна с глух удар на земята.
Без да обръща внимание на болката в крака и на кървящите си длани, Кайл скочи на крака и се обърна. Роботът също се опита да се изправи, но не успя. Тънките му като кокили крака непрекъснато се огъваха, а смъртоносните ножове изравяха високи пясъчни фонтани от земята. Кайл погледна още малко движенията на изкуственото механично чудовище, за да се убеди, че няма да може да скочи изведнъж и да го нападне отново, после се обърна и се огледа да открие Марк и неговия противник.