Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Седнах на леглото. Чувствах се самотна и потисната. Не исках да мисля какви неприятности съм си навлякла. Минутите минаваха. По едно време вратата се отвори.
— Добре дошла в Пандиза — каза полковник Фуджицубо и влезе в стаята.
И той беше в защитно облекло.
— Не съм готова за това, Джон.
— Бъди разумна, Кей.
Лицето му изглеждаше строго, дори страховито, и аз се почувствах уязвима и беззащитна.
— Трябва да кажа на някои хора къде съм.
Фуджицубо се приближи до леглото, скъса един хартиен плик и извади шишенце и спринцовка.
— Дай да видя рамото ти. Време е да те реваксинираме. За всеки случай ще ти сложа и глобулин.
— Днес е щастливият ми ден.
Фуджицубо натърка със спирт дясното ми рамо. Седях неподвижно, докато той проби два пъти плътта ми със скарификатор и инжектира серума.
— Да се надяваме, че не е необходимо — добави полковникът.
— Никой не се надява повече от мен.
— Добрата новина е, че ще имаш чудесна реакция, с по-високо ниво на антитела отпреди. Ваксинацията до двайсет и четири или четирийсет и осем часа след инжектирането на серума обикновено свършва работа.
Не казах нищо. И той, и аз знаехме, че може би вече е твърде късно.
— Утре в девет ще направим аутопсия на жената и ще те задържим няколко дни след това, за да сме сигурни. Имаш ли някакви симптоми?
— Боли ме главата и съм раздразнителна.
Фуджицубо се усмихна и ме погледна в очите. Той беше гениален лекар. Бе служил във Военния институт по патология, сетне бе оглавил Института по заразни болести. Беше разведен и няколко години по-възрастен от мен. Фуджицубо взе едно одеяло, разгъна го и ме зави. После придърпа стол и седна срещу леглото ми.
— Джон, бях изложена на заразата пред две седмици.
— Но онази жена беше убита.
— Би трябвало вече да съм се разболяла.
— Последният случай на едра шарка беше в Сомалия през октомври 1977 година, Кей. Оттогава това заболяване е премахнато от лицето на земята.
— Знам какво видях с електронния микроскоп. Вирусът може да се разпространява.
— Искаш да кажеш умишлено?
— Не знам. — Едва държах очите си отворени. — Но не ти ли се струва странно, че първият човек, който вероятно е бил заразен, беше и убит?
— Цялата тази история е странна — отговори той и стана. — Но освен да предложим изолация за трупа и за теб, не можем да направим много.
— Разбира се. Всъщност няма какво друго да направите.
Не исках да слушам историите за конфликтите му във връзка с правомощията на другите институции.
— В момента това е проблем на общественото здравеопазване, а не на военните. Знаеш, че не можем веднага да вземем случая от ръцете на Центъра за контрол и превенция на заболяванията. В най-лошия случай сигурно става въпрос за епидемия от нещо. А те се занимават именно с това.
— Остров Танжер трябва незабавно да се постави под карантина.
— Ще говорим за това след аутопсията.
— Смятам да я направя аз.
— Ще видим как ще се чувстваш.
На вратата се появи медицинска сестра.
Фуджицубо й каза нещо, докато излизаше, после тя влезе в стаята. И сестрата беше в защитно облекло. Беше млада и обезпокоително весела. Обясни ми, че работела в болница „Уолтър Рийд“, но помагала тук, когато имали пациенти в специалния изолатор, което, за щастие, не се случвало често.
— Последния път ме повикаха, когато двама лаборанти бяха изложени на риск от зараза от кръвта на полска мишка, заразена с вируса на ханта. Заболяванията с кръвоизливи са ужасни. Стояха тук петнайсет дни. Доктор Фуджицубо каза, че сте искали телефон. По-късно ще ви донеса. Гладна ли сте?
— Бих искала сирене и солети. Нещо такова би било чудесно — отговорих аз. Стомахът ме присвиваше и ми се гадеше.
— Как се чувствате, освен че ви боли главата?
— Добре, благодаря.
— Е, да се надяваме, че състоянието ви няма да се влоши. Защо не отидете до тоалетната, после да се измиете и да си легнете? Има телевизор.