Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
След като се яви пред Матераци, Випонд бе поканен да седне.
— Как се чувствате, Випонд?
— Много добре, милорд. А вие?
— О, чудесно.
Настана неловко мълчание; неловко за маршала, защото Випонд просто седеше и се усмихваше добродушно.
— Доколкото чух, днес сте се срещали с норвежките пратеници.
— Да, така е.
Като една от граничните нации, завладени от Матераците преди петнайсетина години, норвежците бяха посрещнали с възторг предимствата на окупацията — пътища, дворци с централно отопление и внос на луксозни стоки. Същевременно не бяха загубили свирепата си страст към сраженията. Преди пет години, вече уморен от войни и раздразнен от разходите за поддръжка на огромната си империя, маршалът бе решил да не я разширява повече. Макар да оставаха верни на своя владетел, норвежците вечно създаваха неприятности и се опитваха при всеки удобен случай да разширят на север собствените си територии, въпреки изричната забрана на маршала. С типичното си безкрайно коварство те предизвикваха съседите и използваха всички възможни хитрости, за да претендират, че са нападнати и нямат друг избор освен да се защитят чрез нахлуване на вражеска територия. Както отлично знаеше Випонд, тези нападения всъщност бяха дело на норвежки войници, преоблечени в униформи на съседната нация, нарочена за ограбване.
— Какво казаха в своя защита?
— О — отвърна Випонд, — както винаги се преструват на жертви — миролюбиви жертви, принудени да отбраняват себе си и империята, на която са тъй верни поданици.
— А вие какво им казахте?
— Казах, че не съм вчерашен и че ако не върнат армията си в казармите, може да се замислим дали да не им предложим независимост.
— Как го приеха?
— И шестимата пребледняха от ужас и обещаха до една седмица армията да се оттегли.
Матераци се вгледа внимателно в канцлера.
— Може би все пак трябва да предложим независимост не само на тях, но и на още няколко нации. Стойността на управлението и администрацията е просто непосилна. Надхвърля приходите от данъци, прав ли съм?
— Почти… но тогава ще трябва или да съкратите войската и да пуснете тълпи разгневени войници да вилнеят навсякъде, или да им плащате от джоба си.
Матераци изсумтя.
— От трън, та на глог.
— Точно така, милорд. Но разбира се, ако желаете да проуча подробно въпроса…
— Защо прибрахте момчето, което ми счупи меча?
Внезапната смяна на темата беше стара тактика на маршала, целяща да стресне събеседника, от когото е недоволен.
— Аз отговарям за сигурността в града.
— Отговаряте за противодържавната дейност — не сте полицай. Нямате нищо общо с това. Той счупи меча ми — безценния меч — и нарани сериозно моя племенник и синовете на четирима придворни. Те искат главата му и между нас казано, аз също.
Випонд се замисли.
— Може би има начин да се поправи Острието.
— Вие не разбирате нищо от оръжия. Не се правете на познавач.
— Прав сте, не разбирам… но познавам един човек, който разбира. Префект Уолтър Гърни се върна от мисията си в Рибен.
— Защо не ми е докладвал?
— Болен е… не вярвам да изкара до догодина.
— Какво общо има той с моя меч?
— В доклада на Гърни имаше дълъг раздел за обработката на метали в Рибен. Той твърди, че никога не е виждал тъй изкусни майстори. Разговарях накратко с него и той каза, че ако някой може да поправи Острието, то това са рибенските оръжейници. — Випонд помълча. — Разбира се, това ще стане под моя гаранция и на мои разноски.