Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Кейл спря.
Той отстъпи извън обсега на меча и огледа Кон от глава до пети. Измина секунда, може би две, сетне отчаяният Кон замахна отново. Острието проряза въздуха със свистене. Но Кейл се раздвижи, още преди ударът да бъде нанесен, блокира Острието с единия кинжал и заби другия дълбоко в рамото на Кон.
С вик на болка и потрес Кон изтърва меча, а Кейл се хвърли зад него, преметна лакът през гърлото на младежа и насочи втория нож към корема му.
— Не мърдай — прошепна той в ухото на Кон, после добави по-високо към войниците, които прекрачиха напред: — Стойте на място, или ще изкормя тая ситна гадина.
И за да покаже, че не се шегува, той бодна Кон по корема. Изпадналият в ужас сержант направи знак на хората си да спрат.
През цялото това време Кейл стискаше Кон през врата все по-силно, докато дъхът му спря. Отново прошепна в ухото му:
— Преди да си отидеш, шефе, запомни от мен едно: боят не е изкуство.
След тия думи Кон загуби съзнание и провисна безсилно във вече разхлабената хватка на Кейл около шията му.
— Още е жив, сержант, но няма да бъде, ако ми покажете храбростта си. Ще вдигна меча… тъй че се дръжте прилично.
Поддържайки тежестта на Кон, Кейл бавно се приведе и посегна към Острието. След като хвана дръжката, пак се изправи, без да изпуска от поглед войниците. През отворената порта прииждаха още — вече навярно наброяваха стотина.
— Къде ще вървиш, синко? — попита сержантът.
— Не съм помислил по въпроса — каза Кейл.
Точно тогава Хенри Мъглата извика от покрива:
— Обещайте, че няма да го нараните, и той ще го пусне.
Стреснатите войници отвърнаха на този пръв опит за преговори с три стрели по посока към Хенри. Той приклекна и изчезна от поглед.
— Спрете! — изрева сержантът. — Първият, който стори нещо без заповед, ще получи петдесет камшика и една година чистене на кенефите! — Той отново се обърна към Кейл. — Какво ще речеш, синко? Пусни го и няма да пострадаш.
— А после?
— Не знам. Ще сторя каквото мога. Ще кажа, че ония момчета те тормозеха — а дали ще ме чуят… Какъв избор имаш?
— Кейл! Послушай го! — извика Хенри от покрива, но този път благоразумно едва подаде глава.
Кейл изчака за миг, макар че бе съвършено ясно какво трябва да направи. Отдръпна Острието от гърлото на Кон и внимателно се огледа къде да го сложи. Провървя му. Само две стъпки по-назад, които направи извънредно внимателно, имаше стара част от стената, където два грамадни каменни блока се срещаха на височината на коляното. Той пъхна в цепнатината около двайсет и пет сантиметра от Острието.
— Какво правиш, момче? — извика сержантът.
Кейл пусна на земята припадналия Кон Матераци и с цялата си сила натисна меча под тежестта на грамадните камъни. Острието — може би най-великият меч в цялата човешка история — се огъна, сетне се строши с камбанен звън.
Войниците ахнаха като един. Кейл погледна сержанта, после спокойно захвърли строшената половина на меча. Сержантът взе от един войник окови и катинар, и пристъпи към него.
— Завърти се, момче.
Кейл се подчини. Докато го оковаваше за китките, сержантът прошепна в ухото му:
— Това ще ти е последната глупост в живота, синко.
Един военен лечител — подобно обучение преминаваше всеки шейсети войник в армията на Матераците — преглеждаше проснатия Кон. Той кимна на сержанта, после отиде да провери другите. Арбел Лебедовата шия нахълта в кръга около Кейл и ранените, коленичи до Кон и потърси пулса му. След като се увери, че е жив, тя стана и погледна Кейл, притиснат между двама войници. Той отвърна с безизразен и спокоен поглед.
— Не вярвам да ме забравиш за втори път — каза той, а войниците го помъкнаха към портата.
И точно тогава на Кейл му провървя. Хенри Мъглата не беше сам на покрива. Също тъй любопитен, макар и не чак толкова разтревожен за съдбата на Кейл, Клайст го беше последвал горе. Щом боят започна, Хенри му заръча да се опита да доведе Албин.
Клайст знаеше само едно-единствено място, където можеше да намери Албин и за щастие го откри там. След миг капитанът изскочи от кабинета и викна на хората си да го последват. Така Албин пристигна в момента, когато четирима войници мъкнеха Кейл през портата към градския затвор, където едва ли щеше да доживее до сутринта.
— От тук нататък ние поемаме грижата — каза Албин, застанал начело на десет бойци с униформени черни жилетки и черни бомбета.
— Дежурният сержант заповяда да го отведем в затвора — възрази старшият от войниците.