Лявата ръка на Бога

— Ти гледай себе си, дядка.

Кейл седна на дървения нар и се престори, че не обръща внимание на съседа си. Струваше му се невероятно съвпадение да срещне отново ИдрисПюк.

— Ама че случайност — каза ИдрисПюк.

— Би могло да се каже.

— Казах го вече. — Кратко мълчание. — Какво те води насам?

Кейл обмисли внимателно отговора си.

— Сбих се.

— Едно просто сбиване нямаше да те доведе в личния затвор на Випонд. С кого се сби?

Кейл отново се замисли над отговора — но имаше ли значение?

— С Кон Матераци.

ИдрисПюк се разсмя, но в смеха му ясно звучаха задоволство и възхищение, а Кейл въпреки всичките си усилия не успя да устои на ласкателството.

— Боже мой, самото златно момченце. Доколкото съм чувал за него, имаш късмет, че си жив.

Кейл би трябвало да разбере, че го предизвикват, но въпреки всичките си необичайни дарби, той все още беше невръстно момче.

— Не аз, а той извади късмет. Сигурно в момента се свестява с адско главоболие.

— О, ти си бил пълен с изненади, нали? — ИдрисПюк помълча. — И все пак… това не обяснява защо си тук. Какво общо има Випонд с тази история?

— Може да е заради меча.

— Какъв меч?

— Мечът на Кон Матераци.

— Че защо някой ще се интересува от меча му?

— Всъщност мечът не беше точно негов.

— В смисъл?

— Всъщност беше мечът на маршал Матераци. Дето го наричат Острието.

Този път мълчанието трая много по-дълго.

— След като повалих Кон, пъхнах меча между два камъка и го строших.

Мълчанието на ИдрисПюк бе студено и тежко.

— Извършил си крайно безсмислен акт на вандализъм, ако ми разрешиш да изтъкна. Този меч беше истинско произведение на изкуството.

— Нямах време да му се възхищавам, докато Кон се опитваше да ме накълца.

— Но боят е бил приключил — сам го казваш.

Истината бе, че Кейл съжаляваше за внезапното хрумване още от мига, когато строши меча.

— Искаш ли един съвет?

— Не.

— Все пак ще ти го дам. Ако ще убиваш някого — убий го. Ако ще го пощадиш — пощади го. Но каквото и да решиш, не го взимай присърце.

Кейл му обърна гръб и си легна.

— А докато дремеш, опитай се да размислиш над това: след всичко сторено, най-вече след счупването на меча, би трябвало да си в ръцете на дожа. Нищо от станалото не обяснява защо си тук.

Кейл така и не успя да заспи. Половин час по-късно го стресна щракането на ключалката. Надигна се и видя в килията да влизат Албин и Випонд. Канцлерът го изгледа свирепо.

— Добър вечер, лорд Випонд — подвикна жизнерадостно ИдрисПюк.

— Млъквай, ИдрисПюк — отвърна Випонд, без да откъсва поглед от Кейл. — А сега ми кажи, момче — и искам цялата истина, инак, Бог ми е свидетел, тутакси ще те предам на дожа — кажи ми точно какво се случи; като свършиш, кажи ми точно кой си и как е възможно тъй лесно да победиш Кон Матераци и неговите приятели. Не се шегувам — истината, или ще те сдъвча като варена аспержа.