Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Ако не можеш да разчиташ на тях завинаги, значи няма да им се довериш.
— А на теб може ли да се разчита?
— Не. Вече знам, ИдрисПюк, че мога да върша благородни неща. Мога да спасявам невинни — той се усмихна подигравателно — от лапите на злите и несправедливите. Но не е типично за мен. Когато спасих Рива, имах хубав ден или лош ден — зависи как ще го погледнеш. Но няма скоро да се повтори.
— Сигурен ли си?
— Не… но ще се постарая.
Още половин час яздиха мълчаливо.
— Ти вярваш ли на Випонд? — попита накрая Кейл.
— Зависи. За какво?
Кейл смутено се размърда на седлото.
— Той обеща, че ако остана с теб и бъда послушен, Хенри Мъглата и Клайст няма да пострадат. Щял да ги защити. Ще го направи ли?
— Тъй… значи се тревожиш за приятелите? Май не си толкова безсърдечен, колкото се представяш.
— Така ли мислиш? Опитах се да разчитам на сърцето — и виж докъде ме докара.
ИдрисПюк се разсмя.
— Стане ли дума за Випонд, не бива да забравяш едно: той е велик човек, а великите хора носят велики отговорности и към тях спада задължението да не си изпълняват обещанията.
— Просто се правиш на много хитър.
— Нищо подобно. Випонд си има работа с цял куп едри риби, а ти и твоите приятели сте от ситните. Ами ако животът на стотици граждани или бъдещата сигурност на цял Мемфис му налага да наруши думата си пред трима дребни нехранимайковци като вас? Какво би сторил на негово място? Нали се мислиш за много печен — отговори ми.
— Клайст не ми е приятел.
— Как смяташ, какво иска Випонд от теб?
— Иска да ти се доверя, да ти разкажа цялата истина за станалото с Изкупителите. Той мисли, че те могат да представляват заплаха.
— И прав ли е?
Кейл го погледна.
— Изкупителите са гнусна напаст за целия свят…
Сякаш му се искаше да продължи, но той с усилие се застави да млъкне.
— Щеше да кажеш още нещо.
— Да, щях.
— Какво?
— Щом си толкова умен, разбери сам.
— Както речеш. Колкото до Випонд… може да му се вярва донякъде. Ще полага всички възможни грижи за твоя приятел и другия, дето не ти е приятел, докато нещо важно не го принуди да спре. И двамата са в сигурни ръце, докато не се превърнат в заплаха.
Продължиха да яздят мълчаливо, без да подозират, че очи и уши на Кити Заека дебнат всяко тяхно движение.
Около четири часа следобед ИдрисПюк слезе от коня и като направи знак на Кейл да го последва, навлезе в непроходимата на вид гора. Дори и без конете биха се движили трудно, тъй че минаха почти два часа, докато дърветата и храстите оредяха, после пред тях се разкри нов, явно рядко използван път.
— Ти май знаеше накъде отиваш — подхвърли Кейл зад гърба на ИдрисПюк.
— Виждам, че нищо не ти убягва, господин Всезнайко.
— Откъде познаваш тия места?
— Когато бях малък, често идвах до хижата „Горски кът“ заедно с брат си.
— И кой е той?
— Канцлерът Леополд Випонд.
18.
Кейл би сметнал следващите два месеца в горската хижа за най-щастливите в своя живот, ако имаше друг щастлив спомен, с който да ги сравнява. Но тъй като два месеца в седмия кръг на ада биха представлявали значително подобрение спрямо преживяното дотогава в Светилището, щастието му не можеше да се сравни с каквото и да било. Просто беше щастлив. Спеше по дванайсет часа на ден, понякога повече, пиеше бира, а вечер имаше удоволствието да пуши заедно с ИдрисПюк, който усърдно го убеждаваше, че след като преодолее първоначалната неприязън към тютюна, пушенето ще се превърне във велика наслада и една от малкото истински утехи в живота.
Вечер сядаха на широката дървена веранда пред старата ловна хижа, слушаха песента на щурците и гледаха как лястовички и прилепи пърхат из притъмняващия въздух. Често мълчанието им траеше с часове, нарушавано понякога от поредната шега на ИдрисПюк за живота и неговите радости и илюзии.
— Самотата е чудесно нещо в две отношения, Кейл. Първо, дава ти възможност да останеш насаме със себе си и второ, пречи ти да бъдеш с другите.
Кейл кимна с пълно съгласие, възможно само за човек, който е прекарал всеки ден и всяка нощ от своя живот заедно със стотици други, под непрестанния зорък поглед на враждебни съгледвачи.