Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Защо? — попита Матераци. — Какво има в това момче, та да хвърляте заради него толкова сили и средства?
— Ако ми разрешите да бъда откровен, в напълно разбираемото си раздразнение от унищожаването на една безценна вещ и нараняването на вашия племенник, вие пренебрегвате факта, че едно четиринайсетгодишно момче успя да прегази петима от най-обещаващите бойци на Матераците, един от които е смятан за най-велик в своето поколение. Това не ви ли кара да се замислите?
— Още една причина да се отървем от него.
— Не ви ли интересува как е придобил тази изключителна дарба?
— Как?
— Този младеж на име Кейл е бил обучен от Изкупителите в Светилището.
— Те никога не са ни създавали проблеми.
— Досега… но момчето ми казва, че през последните седем години е имало големи промени на живота и обучението в Светилището. Сега обучават повече и по-безмилостни войници.
— Боите се да не ни атакуват? Трябва да са много глупави, за да го сторят.
— Първо, длъжен съм да се боя от подобни неща. Второ, колко крале и императори мислеха същото за вас преди трийсет години?
Раздразнен и притеснен, Матераци въздъхна — някога бе изградил великата си империя с кървав терор, но честно казано след десетина години мир бе загубил интерес към войната. Някогашният свиреп войник и алчен завоевател се беше превърнал в застаряващ мъж, който желаеше само спокоен живот без изтощителни походи в люти студове и знойни пустини, без страх — както веднъж бе признал пред Випонд на пияна глава — някой ден да се види изкормен от прост селяк, извадил късмета да нанесе точен удар. Никога не бе споделил, че истинската му неприязън към войната започна след една гладна зима в ледените полета на Щетл, когато му се наложи да изяде тленните останки на любимия си полкови старшина.
— И какъв е вашият план? Сигурен съм, че вече имате план — но дано да знаете и как да се отърва от мърморенето на брат си заради Кон.
Випонд сложи на масата писмо. Беше от Кон Матераци. Маршалът го отвори и зачете. Когато свърши, върна писмото на масата.
— Кон Матераци има редица забележителни качества; досега обаче не подозирах, че сред тях е и желанието да постъпва по мъжки.
— Всички можем да се поучим от вашата точна преценка за хората, маршал Матераци. Всъщност става дума за проста суетност. Поговорих си с Кон и изтъкнах, че ще стане за смях, ако накажем Кейл задето го е победил. Той се съгласи.
— Не можете да оставите това ваше момче да скита из Мемфис. Общинските власти няма да го търпят, нито пък аз. Не мога да си затварям очите, Випонд.
— Не, разбира се. Но всички знаят, че той е в мои ръце. Ако избяга, упрекът пада върху мен.
— Искате да го пуснете?
— В никакъв случай. Момчето има уникални дарби — освен това той и неговите приятели са единственият ни източник на сведения за Изкупителите и техните намерения. Трябва да знаем много повече. Задвижих нещата, но те ми трябват за проверка на получаваната информация. Ценни са — по-ценни от който и да било меч или от натъртените глави на петима разглезени грубияни, които просто си получиха заслуженото.
— Боже мой, предизвиквате ли ме?
— Ако съм ви засегнал, милорд, ще подам незабавно оставка.
Матераци шумно въздъхна от раздразнение.
— Хайде пак! Една дума да ви каже човек и веднага избухвате като фойерверк. С годините ставате все по-сприхав, Випонд.
— Смирено се извинявам, маршал Матераци — отвърна Випонд с притворно съжаление. — Може би раните са ме направили по-избухлив, отколкото бих желал.
— Именно! Драги ми Випонд, трябва да се пазите. Било е ужасно изпитание, ужасно. Твърде дълго ви задържах — непростим егоизъм от моя страна. Трябва да си почивате.
Випонд стана, благодари с кимване за изразената загриженост и тръгна към изхода. Но докато стигна до вратата, Матераци любезно подвикна зад гърба му:
— Значи ще уредите поправката на меча за своя сметка и ще се погрижите за другия въпрос.
17.
Два дни по-късно ИдрисПюк и Кейл бавно яздеха по Шосе номер седем — един от широките каменни пътища, извеждащи от Мемфис, денонощно задръстен със стоки, влизащи и излизащи от този най-голям търговски център. След няколко часа мълчание Кейл зададе въпрос.
— Защо беше в онази килия? За да ме шпионираш ли?
— Да — каза ИдрисПюк.
— Не е вярно.
— Тогава защо питаш?
— Исках да видя дали мога да ти се доверя.