Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Естествено, Кейл нямаше представа що е аспержа. Единствената трудност бе да реши каква част от истината да каже на Випонд, за да го убеди, че е напълно откровен.
— Изпуснах си нервите. Случва се всекиму, нали?
— Защо счупи меча?
Кейл се смути.
— Постъпих глупаво — бях разгорещен от схватката. Ще се извиня на дожа.
Албин се разсмя.
— Е, тогава всичко ще бъде наред.
— Къде научи да се биеш така добре? — попита Випонд.
— В Светилището — цял живот, по дванайсет часа на ден, шест дни в седмицата.
— Нима твърдиш, че Хенри и Клайст могат също да се бият така?
— Не. Те също са обучени да се бият, но Клайст е зип… искам да кажа специалист.
— По какво?
— Лък и копие.
— А Хенри?
— Снабдяване, картография, шпионаж.
Казваше истината, но не цялата истина.
— Значи никой от тях не би могъл да направи онова, което ти стори днес?
— Не. Казах ви вече.
— Има ли в Светилището и други със същото майсторство?
— Не.
— И какво те прави по-особен от другите? — попита Випонд.
Кейл помълча, за да създаде впечатлението, че отговаря неохотно.
— Когато бях на девет години се биех добре… но не като сега.
— Какво се случи?
— Водех тренировъчен бой с много по-голямо момче — без ограничения, с истински оръжия, само дето остриетата бяха затъпени. Победих, съборих го на земята… но бях прекалено самоуверен и той успя да ме повали. После ме удари с камък отстрани по главата. Така свърши всичко. Изкупителите едва го удържали да не ми размаже главата. Свестих се след две седмици, а след още две нищо ми нямаше, освен една вдлъбнатина в черепа.
Той посочи с пръст лявата страна на тила си. После пак млъкна, сякаш не му се искаше да продължи.
— Но вече не беше както преди?
— Да. Отначало не можех да се бия така добре, както преди. Имах проблеми с ритъма и движенията, но след време свикнах с онова, което бе станало, когато онзи ми пукна черепа.
— С какво свикна? — попита Албин.
— Всеки път, когато нанасяш удар, вече си решил къде да улучиш противника. И винаги се издаваш — с посоката на погледа, с извивката на тялото, с привеждането, за да запазиш равновесие, докато удряш. Всичко това подсказва на противника къде ще удариш и ако неправилно разчете тези сигнали, ударът е успешен, ако ги разчете добре, отбива или отскача.
— Всеки боец, всеки играч знае това — каза Албин. — Добрият боец, добрият играч умее да прикрие удара или хвърлянето.
— Каквото и да правят, не могат да го скрият от мен. Не и сега. Винаги мога да разчета какъв ход се кани да предприеме някой.
— Можеш ли да ни покажеш? — попита Випонд. — Без да нараниш някого, имам предвид.
— Помолете капитан Албин да скрие ръце зад гърба си.
Албин малко се разтревожи и това не остана незабелязано за ИдрисПюк, който досега наблюдаваше мълчаливо.
— На ваше място не бих го сторил, драги ми капитане.
— Млъквай, ИдрисПюк.
— Трябва само да решите коя ръка да насочите срещу мен и то колкото се може по-бързо. Правете каквото си искате, за да ме объркате — въртене, лъжливи движения, всичко, за да сгреша в избора. От вас…
Преди Кейл да довърши, Албин изстреля насреща му лявата си ръка, но Кейл я хвана с лекота, сякаш беше топка, хвърлена неумело от тригодишен малчуган. Въпреки всички усилия на капитана, същото се повтори още шест пъти.
— Сега е мой ред — каза Кейл, когато раздразненият, но силно впечатлен Албин се предаде.
Кейл събра ръце зад гърба си и започнаха същата игра с разменени роли. Кейл удари шест пъти и всеки път Албин правеше грешния избор.
— Мога да разчета какво се каните да направите — обясни Кейл. — В мига, когато започвате движението. Става само малко по-бързо, отколкото преди нараняването, но това е достатъчно. Никой не може да познае какво ще направя, независимо колко е бърз или опитен.
— Толкова ли е просто? — попита Албин. — Един удар по главата?
— Не — отговори гневно Кейл, без сам да знае защо се сърди. — Цял живот са ме обучавали само на това. И без тази способност пак щях да победя Кон Матераци. Просто нямаше да е толкова лесно и нямаше да се справя с още четирима. Тъй че… не, капитане, не е толкова просто.