Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— И това не го разбирам — промърмори Гордеев. — Защо трябва да ги плаши? С каква цел? Те да не би да са престъпници?
— Разбирате ли, Андрей е смятал, че Медведева и Бейсенов може да познават този младеж и по някакви причини не искат да ни го предадат. Че може да имат някакви лични отношения с него, да се познават или просто да го ценят като постоянен фен, а може и той да им прави някакви услуги или нещо подобно. Макар че, естествено, ако са имали повече или по-малко близки отношения, убиецът непременно щеше да знае, че Медведева излиза на сцената с грим и черна перука. В действителност тя е блондинка и той по никакъв начин не би се припознал толкова глупаво, не би взел Женя Рубцова за певицата. Но Андрей все пак е допускал, че групата „Би Би Си“ може да познава престъпника. Затова им е дал да разберат, че ако няма възможност убиецът да бъде разобличен незабавно, те ще трябва да прекратят изявите си и по този начин да изгубят пари. Надявал се е, че тази неприятна перспектива ще ги накара да разкажат всичко, което знаят, и да ни помагат занапред. Обаче виждате какво се е получило…
— Защитаваш го, така ли? — мрачно се позасмя полковникът. — Хубаво е да си старша, нали?
— Защитавам го — кимна Настя, — и не толкова Чеботаев, колкото самата себе си. Щом съм старша, трябваше да инструктирам Андрей и заедно с него да очертая схемата на разговора с Медведева. И трябваше да предвидя вариант, при който Медведева няма да е сама вкъщи, за да решим предварително дали той непременно да разговаря с нея насаме, или както се получи. И двамата сбъркахме, и аз, и Андрей, но само защото не бяхме очаквали такава открито цинична позиция от страна на Медведева. Че, нали, нека тоя откачен да продължава черното си дело, колкото повече хора убие — толкова по-добре за популярността на групата. Но което е най-неприятно — на същата позиция може да застанат и клубовете. Ще им кажем, че в часовете, когато на сцена е „Би Би Си“, в помещението на клуба ще бъде монтирана видеоапаратура, а те няма да ни разрешат, защото, видите ли, това, първо, е нарушение на договора с групата, която забранява несанкционирани записи на изпълненията й, и второ, защото е нарушаване на правото на гражданите на личен живот. Гражданите, дори и в крехка възраст, имат право да не желаят да ги снимат, когато се забавляват в нощни клубове в полутрезво или надрусано състояние. Всъщност интересът на клуба е същият като на самата група: хлапетата ще се втурнат към него от любопитство: каква ли е тая певица, заради която убиват хора. И после — ами ако въпросният убиец е някъде наблизо? Колко интересно, ах!
Гордеев си наля още вода, изпи няколко големи глътки, избърса с кърпа влажното си теме и придърпа вентилатора толкова близо до себе си, че Настя дори се уплаши — няма ли бързо движещите се перки да пометат ухото на любимия й началник.
— Даа — проточи полковникът, — в интересно време живеем. А, Стасенка? При съветската власт би ли се опитал някой да откаже нещо на милицията? На никого и през ум не би му минало. Дори никак да не им се искаше, хората правеха каквото ги помолим, защото уважаваха и ценяха нашата работа. Не ти ли липсват онези времена, а?
— Ами не — усмихна се Настя, — не ми липсват. В онези времена имаше други трудности. Спомняте ли си колко лъжлива информация съчинявахме? Петдесет процента от силите и времето ни отиваха да скалъпваме „правилни“ документчета, и то не защото те бяха нужни на нас, а защото ни ги искаха отгоре.
— Е, мисля, че и сега фабрикуваме доста такива документи.
— Няма да споря, но все пак по-малко от тогава, следователно ни остават повече сили и време за разкриване на престъпления. А това е един важен плюс, съгласете се. С една дума, Виктор Алексеевич, аз сега тръгвам да се видя с Папоров, администратора на група „Би Би Си“. Ще го успокоявам, че групата може да продължи с изявите си, но сега ще трябва да се правят видеозаписи. Имате ли някакви специални указания?
— Сама ще се справиш, не си дете — махна с ръка Гордеев. — Нещо не ми харесваш, момиче. Да не се разболяваш?
— Не — учуди се Настя, — здрава съм като слон. Защо ви се е сторило така?
— Имаш сенки под очите и изобщо си някак вяла. Случило ли се е нещо?
Тя се разсмя.
— Ще ви кажа, само ми обещайте, че няма да ми се подигравате. Вкъщи имаме кученце, то не ме оставя да спя нощем.