Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Сигурна ли си, че няма да се обидиш?
— Павлик, няма да се обидя, каквото и да ми кажеш. Ти си сериозен и умен човек, думата ти е закон за мен, нали знаеш отношението ми.
„Ей, накъде пое? — веднага се възпря Светлана. — Стоп, машина. Не бива да бързаш. Той още не е помръднал, а ти вече хукна напред. По-спокойно, по-спокойно, нека той пръв каже нещо, после ще можеш да развиваш успеха. Не и преди това“.
— Светик, ти си много красиво момиче…
— Благодаря — каза тя с топъл, дълбок глас.
— … и много способно.
— Отново благодаря. Приятно ми е, че го казваш. Твоето мнение означава много за мен.
— Е, щом е така, вслушай се в това, което ще ти кажа.
Павел отново направи пауза. „Ами, хайде де, казвай най-сетне! — мислено изкрещя Светлана. — Готова съм да се вслушам в това, което ще кажеш, само че кажи вече нещо, не протакай до безкрай“.
— Виж сега, на мен ми се струва, че в лицето на този смахнат почитател съдбата ти дава шанс да промениш живота си. Ти самата каза, че не можеш да не пееш, че сцената е единствената радост в живота ти. Но докато пееш това, което пееш, и така, както го пееш, ти си обречена да водиш именно такъв живот и той никога няма да стане друг. Ако искаш всичко да стане различно, трябва да промениш имиджа и репертоара си. Трябва да пееш за друга публика, тогава ще се промени и обкръжението ти. И сега ти се предоставя прекрасна възможност за това. Престани да излизаш на сцена, докато не хванат твоя безумен почитател убиец, това няма да учуди никого. А през това време намери нови песни и нов облик за себе си. Време ти е да пораснеш, Светик, вече си на двайсет и две, а пееш за седемнайсет-осемнайсетгодишни. Още година-две, максимум три — и това ще започне да изглежда смешно. При всяко положение ще се наложи да променяш всичко — нали не можеш на двайсет и пет и трийсет да бъдеш интересна на тийнейджъри. Затова го направи сега, още повече че ти е паднала възможност да не пееш известно време. Ако се заемеш с нови песни и репетиции, няма да се чувстваш самотна и празна, защото ще правиш нещо, което ти е интересно. Що се отнася до парите, доколкото знам, ти получаваш не проценти от печалбата, а заплата по договор, така че твоят администратор Татето ще бъде длъжен да ти плаща, ако поради извънредни обстоятелства не пееш. Нима не знаеше това?
Тя не вярваше на ушите си. Какви ги дрънка той? Какъв репертоар? Какъв имидж? Какъв нов облик? Той й повтаря дума по дума това, което съвсем наскоро й говореше Олга. Но те бяха сами, в онзи момент Павел го нямаше наоколо. Значи Олга е обсъждала това с него. Кучка! Обсъждала го е и й се е подигравала, говорила е гадости, правила я е за посмешище. Ах, да беше сега наблизо тоя луд фен, тогава Светлана щеше да му подскаже кой точно говори лоши неща за нея.
Моментално я обзе толкова силна ярост, че тя дори не осъзна отведнъж какво става. А ставаше далеч не това, на което бе разчитала и което бе смятала за вече случило се на практика. Павел не й каза това, което тя бе искала да чуе. И Светлана изведнъж ясно разбра, че той не й го е казал не от нерешителност, а единствено защото изобщо не е мислил за него. Дори през ум не му е минавало.
Тя остана при Павел още час и половина, но когато се качваше по стълбището към своя апартамент, дори не можеше да си спомни за какво си бяха говорили през това време. Яростта продължаваше да бушува в нея, давейки в своите бурни води всичко случващо се и изтласквайки на повърхността една-единствена мисъл: „Глупачка! Каква глупачка съм била! Охо, ще видите вие!“.
— Не разбирам — ядосано каза Виктор Алексеевич Гордеев и шумно си пое дъх след поредната чаша минерална вода, която бе изпил до дъно. — Убий ме, но не разбирам защо това хлапе е заговорило за прекратяване на сценичните изяви. Той какво, наистина ли е смятал, че престъпникът може да бъде намерен, ако групата престане да свири и пее? Трябва да бъде изгонен от органите, щом не знае елементарните основи на нашата работа.
Настя страдаше от жегата и също беше ужасно жадна, но знаеше, че след пет следобед не бива да злоупотребява с водата — това я заплашваше с отичане, заради което стъпалата й вече няма да се побират в обувките. Ето защо мъжествено търпеше и тайничко завиждаше на своя началник — всичко, което той изпиеше, моментално излизаше навън във вид на капчици пот, обилно покриващи широкото му голо теме.
— Виктор Алексеевич, той е смятал, че го прави за добро. Разбира се, достатъчно е умен, за да осъзнава, че прекратяването на сценичните изяви само ще ни попречи и нашата единствена надежда е да засечем убиеца в някой клуб. По никакъв друг начин не можем да заловим този тип. Андрей просто е искал да ги посплаши, та да бъдат по-сговорчиви.