Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Тя се извъртя и отново ритна Слайдъл.
— Както искаш — изпъшка той. — Можем да го направим по цивилизования начин, а може да ти сложа белезниците и така да те откарам в управлението.
Момичето замря, очевидно се чудеше кое от двете да избере. След това приведе рамене и сви ръце в юмруци.
— Добре. Сега ще те пусна, но гледай да не правиш глупости.
Всички стояхме и дишахме тежко. Слайдъл пусна момичето и отстъпи крачка назад.
— Добре. Сега ще отидем и ще седнем в колата тихо и спокойно.
Момичето се изправи и предизвикателно вирна брадичка. Забелязах, че на врата й виси малко златно кръстче. Под него вената пулсираше силно.
— Разбрахме ли се? — попита Слайдъл.
— Както кажеш.
Слайдъл отново хвана момичето за ръката и ми направи знак да ги последвам. Тръгнах след тях. Гледах как дъждовните капките падат в насъбралата се вода.
Слайдъл накара момичето да седне на мястото до шофьора. Докато той обикаляше колата, за да отиде до другата врата, аз преместих една смачкана кутия от пица, опаковка от китайска храна, чифт стари маратонки и едва тогава успях да седна на задната седалка. Вътре в колата миришеше на мръсно бельо, носено поне една седмица.
— Божичко! — момичето вдигна лявата си ръка и закри носа си.
Нямаше брачна халка.
— Нещо да не е умряло тук? — попита тя.
Слайдъл се вмъкна зад волана, затръшна вратата, облегна се назад и като насочи ключа от колата към нея, попита:
— Как се казваш?
— А ти как се казваш?
Слайдъл й показа значката си.
Момичето шумно въздъхна.
— Как се казваш? — повтори Слайдъл.
— Защо питаш?
— За да знам как да те открия, ако изчезнеш.
Тя вдигна поглед.
— Името ти?
— Пати Ла Бел.
— Закопчай си колана — Слайдъл дръпна колана си и го закопча, след това сложи ключа в стартера.
Момичето вдигна ръце, сякаш искаше да го спре, след това ги сложи върху корема си.
— Спокойно.
Слайдъл се отпусна назад.
— Как ти е името? — повтори той.
— Такийла.
— Добре като начало.
Тя въздъхна.
— Фрийман. Такийла Фрийман. Ако искаш, ще ти го кажа буква по буква.
Слайдъл извади бележник и химикалка.
— Телефонен номер, адрес и името на родител или настойник.
Такийла написа нещо, след това подхвърли листчето на таблото. Слайдъл го взе и го прочете.
— Коя е Изабела Кортес?
— Баба ми.
— От латиноамерикански произход. — Прозвуча повече като заключение, отколкото като въпрос. — С нея ли живееш!?
Последва отсечено кимване.
— На колко години си, Такийла?
— На седемнайсет. — Каза го, сякаш се защитаваше.
— Ходиш ли на училище?
Тя поклати глава:
— Не си губя времето с глупости.
— Аха. Омъжена ли си?
— И това са глупости.
Слайдъл посочи към корема й.
— Има ли си татко?
— Не. Аз съм Дева Мария.
— Какво? — процеди Слайдъл.
— Защо ме измъчваш?
— Как се казва бащата?
Последва дълбока въздишка.
— Клифтън Лаудър. Живее в Атланта. Не сме скарани, нито сме се разделили, нито нещо подобно. Клиф има деца там.
— На колко години е Клиф Лаудър?
— На двайсет и шест.
Слайдъл издаде някакъв звук, все едно беше куче, което се дави с храната си.
— Има ли госпожа Лаудър в Атланта? — попитах аз.
Такийла посочи с палец към мен.
— Коя е тази?
— Отговори на въпроса ми. Господин Прекрасен има ли си съпруга?
— Момичето повдигна рамене.
Усетих как ме обземат различни емоции. Гняв. Мъка. Отвращение. Най-вече отвращение. Слайдъл го каза съвсем точно:
— Кой е този изрод, дето обикаля училищните дворове и търси с кого да се натиска?
— Казах ти, че не ходя на училище.
— Чудесно си планирала бъдещето си. Големият Клиф участва ли във вземането на решения?
— Той се държи добре с мен.
— Да, бе. И бас държа, че е отличен танцьор. Онзи глупак те е докарал до това положение, госпожичке. И след това те е зарязал.
— Казах ти вече. Не ме е зарязал.
— Господин Лаудър ще ти помага ли за бебето? — опитах се да вкарам малко съчувствие в гласа си.
Последва ново свиване на раменете.
— Кога е рожденият ти ден? — в гласа на Слайдъл нямаше ни най-малко съчувствие.