Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Издутина в завесата говори ли ви нещо?
Лейди Астуел се намръщи и бавно изрече:
— Като че ли си спомням… не, отиде си. И все пак…
— Не се разстройвайте, лейди Астуел — успокои я бързо Поаро. — Няма никакво значение. Никакво.
Двамата мъже отидоха в стаята на Поаро.
— Е, струва ми се, че това обяснява нещата доста ясно — започна Казале. — Няма съмнение, че когато сър Рубън е започнал да крещи на секретаря, той е грабнал ножа за писма и сигурно с голямо усилие на волята си е успял да се овладее да не го намушка. Съзнанието на лейди Астуел е било изцяло завладяно от проблема с Лили Маргрейв, но подсъзнателно е забелязала реакцията на секретаря и я е изтълкувала неправилно. Така се е породило твърдото й убеждение, че Трефусис е убил сър Рубън. Сега стигаме до издутината в завесата. Това е интересно. От онова, което ми разказахте за високата стая, разбрах, че бюрото е точно до прозореца. На него има завеси, нали?
— Да, приятелю, черни плюшени завеси.
— А има ли достатъчно място някой да се скрие зад завесата?
— Мисля, че да.
— Значи това е една възможност — рече бавно лекарят. — Може някой да се е скрил там, но ако е така, едва ли е бил секретарят, след като и двамата са го видели да излиза от стаята. Не е Виктор Астуел, защото Трефусис го е срещнал в коридора, а не е могла да бъде и Лили Маргрейв. Освен това този човек трябва да се е скрил там, преди сър Рубън да влезе във високата стая. Вие ми описахте доста подробно разположението на стаите. Възможно ли е да е бил капитан Нейлър? Възможно ли е той да се е скрил там?
— Твърде е възможно — призна Поаро. — Той е вечерял в хотела, но е трудно да се определи точно кога е излязъл. Върнал се е около дванайсет и половина.
— Тогава може и той да е бил — отбеляза лекарят.
— Ако е така, той е извършил престъплението. Имал е мотив, пък е имал и оръжие подръка. Май не сте удовлетворен от тази възможност, а?
— Имам други идеи — каза уклончиво детективът. — Кажете ми сега, докторе, ако допуснем, макар и за минута, че лейди Астуел е извършила престъплението, възможно ли е да скрие този факт в състояние на хипноза?
Лекарят подсвирна.
— Ето накъде биете! Лейди Астуел е престъпникът, а? Възможно е, разбира се. До този момент не си го бях помислил. Била е последният човек при него, след това никой не го е видял жив. Колкото до въпроса ви, склонен съм да отговоря отрицателно. В момента на хипнотизирането лейди Астуел трябваше да контролира умственото си състояние много добре, за да не спомене нищо за участието си в престъплението. Щеше да отговаря искрено на въпросите ми, но по този пункт щеше да мълчи. И все пак не очаквах да бъде толкова категорична за вината на секретаря.
— Разбирам — кимна Поаро. — Но не съм казал, че смятам лейди Астуел за престъпник. Беше само предположение, нищо повече.
— Интересен случай — обади се отново лекарят след минута-две. — Ако допуснем, че Чарлс Левърсън е невинен, появяват се толкова много възможности. Хъмфри Нейлър, лейди Астуел, дори Лили Маргрейв.
— Има още един, когото забравихте — каза тихо Поаро. — Виктор Астуел. Според показанията му е седял в стаята си с открехната врата и е чакал завръщането на Чарлс Левърсън. Но нали разбирате, че това го твърди само той.
— Той май е сприхав, а? — попита лекарят. — Споменахте ми нещо такова.
— Така е — съгласи се Поаро.
Лекарят се изправи и отбеляза:
— Е, трябва да се връщам в града. Ще ме държите в течение, нали?
След като лекарят си тръгна, Поаро позвъни за Джордж.
— Чаша билков чай, Джордж. Напрегнат съм.
— Разбира се, сър. Веднага ще ви го приготвя.
Десет минути по-късно той поднесе на господаря си димяща чаша. Поаро с удоволствие вдъхна уханните пари. Отпи и започна да разсъждава на глас:
— Различните животни се ловят по различен начин. За да хванеш лисица, тичаш дълго след кучетата. Крещиш, бягаш. Всичко е въпрос на скорост. Аз самият не съм хващал елен, но зная, че за да го уловиш, дебнеш с часове. Приятелят ми Хейстингс ми разказа един такъв случай. Тук обаче, драги ми Джордж, не можем да приложим нито единия, нито другия начин. Нека да поразмислим за домашната котка. Дълги тягостни часове тя прекарва в наблюдение на мишата дупка. Изобщо не помръдва, не хаби никаква енергия, но… не си отива. — Той въздъхна и остави празната чаша в чинийката. — Бях ти казал да ми приготвиш неща за няколко дни. Утре, драги Джордж, отиваме в Лондон, за да си вземем необходимото за две седмици.