Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Тя… кой се обажда?
— Гейб.
— Кой си ти, по дяволите?
Халил се усмихна и отговори:
— Джибрал Хейтам, от ада. Очаквам ви тук, господин Уолш.
— Къде е Гейб? Кой…?
— Върви в ада — каза Халил на арабски и прекъсна връзката.
Да, бяха търсили Хейтам и вече го бяха намерили. Със семейството му.
Известно време пътуваха мълчаливо. Накрая Амир прочисти гърлото си и попита на арабски:
— Къде по-точно в Манхатън, господине?
— До Световния търговски център.
Амир не отговори.
— Не искам да минаваме през пункт за плащане — добави Халил.
— Да, господине. Ще пресечем реката по Бруклинския мост.
Халил отвори портфейла на Хейтам. Намери малко пари, шофьорската му книжка, полицейската карта, както и картата му на федерален агент от Антитерористичната спецчаст. Погледна трите снимки в портфейла. На едната беше дъщеря му Надя, другата беше на жена му, чието име, доколкото си спомняше, беше Фара, което означава радост. Третата беше на цялото семейство. Накъса снимките на парченца и ги изхвърли през прозореца.
При предишното му идване в Америка на властите им бе нужно много повече време да разберат какво прави тук. Този път обаче знаеха. И Халил се радваше, че е така. Сега играта бе по-интересна и доставяше много повече удоволствие.
Отново включи телефона на Хейтам и отвори телефонния указател. Набра домашния номер на предателя.
На второто позвъняване отговори мъжки глас.
— Ало?
— Господин Хейтам? — каза Халил.
— Кой се обажда?
— Брайън Голд. С кого разговарям?
Мъжът не се представи, а каза:
— Господин Хейтам не може да се обади в момента.
„Наистина не може“ — помисли Халил.
— Тогава госпожа Хейтам? Или Надя?
— Не могат да се обадят. Близък ли сте на семейство Хейтам?
Халил се усмихна.
— Не, не съм. А вие кой сте?
— Полиция. Боя се, че има… смъртен случай в семейството.
— Ужасно. Кой е починал?
— Не мога да разгласявам тази информация, сър. Откъде се обаждате?
— Всъщност обаждам се от мобилния телефон на господин Хейтам.
— Вие… Какво?!
— Моля, предайте на господин Джон Кори от Антитерористичната спецчаст, че ще бъде следващият навестен от Асад Халил. Обещавам.
Изключи телефона и погледна Амир, който се преструваше, че е изцяло погълнат от пътя. Естествено, беше чул всяка дума и Халил беше наясно какво се върти в ума му за случилото се в къщата.
Излязоха от продължаващата на юг магистрала. Халил погледна през десния прозорец, видя в далечината силуета на остров Манхатън и попита:
— Къде бяха те?
— Моля? О… — Амир посочи на югозапад. — Там.
Халил се загледа през прозореца. Сега си спомни, че при предишното си идване всъщност беше видял Близнаците, докато пътуваше в същия район с такси, карано от друг сънародник — човек, който бе имал същата участ, каквато щеше да има и Амир.
Съжаляваше за смъртта на невинните си сънародници, но беше необходимо да запуши устата на всеки, който беше видял лицето му и как е облечен. Това включваше и дебелия шофьор на лимузината, щеше да включи и пилотите на самолета, ако се беше отворила възможност. И със сигурност включваше Амир, който вече разбираше какво се случва, а дори да не го разбираше напълно сега, щеше да разбере в най-близко бъдеще, когато чуеше или прочетеше за убийствата в Дъгластън. Освен това Амир бе чул как Халил използва истинското си име, когато се обади в дома на Хейтам. Халил трябваше да го следи внимателно, подобно на Фарид Мансур, Амир може би се беше досетил какво го чака и можеше да се опита да се измъкне, вместо да приеме съдбата си като Мансур.
— Вършиш огромна услуга на нашата кауза, Амир — каза Халил. — Ще бъдеш награден и семейството ти в Триполи ще бъде много облагодетелствано от службата ти за страната ни, за великия ни водач полковник Кадафи и за исляма.
Амир помълча секунда повече от необходимото, след което кимна.
— Благодаря, господине.
Халил си спомни, че Малик винаги го бе предупреждавал да не извършва прекалено много инцидентни убийства. Убит мъж и дори жена е като да оставиш следи по пътя си.
„Убивай онези, които трябва да убиеш, и онези, които си се заклел да убиваш, но се опитвай да бъдеш милостив към другите, особено ако са от нашата вяра“.
Халил уважаваше съвета на Малик, който бе по-възрастен и беше видял много през живота си, в това число и войната на италианците и германците срещу британците и американците, при която пясъците на Либия станали червени от кръвта им. Малик бе казал на протежето си: