Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
И това било всичко. Историята, започнала сред горещите пясъци на Либийската пустиня, обърнала последната страница сред синьо-зелените води на Карибско море — пътуване, продължило две хиляди години и два пъти по толкова мили. Като много други, в пътуването били намесени думите и делата на много богове и било напоено с кръвта на невинни и грешни.
Останалата част от отсечката между Лион и Париж изминаха безпроблемно. Влакът пристигна на гара Лион по разписание и учтивият шофьор на таксито мина през целия град, за да ги закара до „Пти Пон“, прекоси Ил дьо ла Сите към левия бряг и ги остави пред пететажния хотел „Норманди“ на улица „Юше“ — тясна затънтена уличка, близо до „Сен Мишел“, който сякаш не се беше променил значително от времето на Наполеон и почти беше запазил вида си, откакто германски войници в отпуск бяха крачили по него в търсене на местен колорит в Града на светлината. Можеше да се видят месарница, пекарна, магазинче за цигари, още два пансиона като „Норманди“, магазин за ортопедични стоки и много частни магазинчета с разнообразни артикули, каквито има във всеки квартал. Кафене „Сен Мишел“ на ъгъла ги нахрани със свястна храна и бутилка вино, после двамата отидоха да си легнат, всеки в своята стая. На следващата сутрин, след справка в телефонния указател и картата откриха, че канадското посолство на улица „Монтен“ е недалеч и дотам може да се стигне пеша. Тръгнаха под яркото утринно слънце, прекосиха Сена по Моста на инвалидите, после се насочиха към Елисейските полета и горната част на дипломатическия квартал край улица „Фош“. Посолството се оказа дискретен комплекс от три сгради от времето на Наполеон III на засенчена с редица дървета улица без дежурния охранител в червена куртка на пост. Фин и Хилтс влязоха вътре със свити сърца. Интериорът явно беше подновен според директивите „анти Осама“, но в крайна сметка всичко се бе свело до баналните пластмасови столове, раздаването на номера и цивилизованите зигзагообразни опашки, каквито имаше по банките. Един час по-късно излязоха като притежатели на два канадски паспорта в синьо и златно.
— Това беше лесно — въздъхна с облекчение Хилтс.
Свиха по улица „Монтен“ обратно към хотела.
Операцията беше професионална, перфектно изпълнена и мина без засечка. На пътя им застана един мъж, облечен с джинси и тъмносиня памучна блуза, водеше ротвайлер на каишка. Зад него имаше двама въоръжени. Отляво спря зелен мерцедес и задната му врата се отвори. Единият от въоръжените мъже се приближи и опря нещо твърдо в гърба на Фин и я принуди да се качи в колата. Вторият стори същото с Хилтс, докато мъжът с ротвайлера запречваше пътя на евентуалните минувачи, а кучето ръмжеше гърлено. Единият от мъжете се качи в колата, а другият затръшна вратата и колата потегли. Всичко свърши за по-малко от двайсет секунди.
Фин успя да хвърли поглед през задното стъкло. Мъжът с кучето се разхождаше, сякаш нищо не бе станало, а другият се отдалечаваше в обратна посока.
Фин и Хилтс бяха притиснати по средата на задната седалка от двама мъже. Третият седеше отпред до едрия шофьор. Мъжът до шофьора се обърна. Имаше черна, късо подстригана коса. Лицето му бе скрито от брада и тъмни очила и държеше кожен портфейл с прочутото лого на Интерпол със земното кълбо, прорязано от меч и везните на Темида отдолу. Той го показа първо на Хилтс, после на Фин, без да каже и дума, после рязко го затвори и се обърна напред.
Фин скръсти ръце в скута си. Сърцето й биеше лудо. До нея Хилтс скръсти ръце пред гърдите си и заби ядосано поглед между шофьора и спътника му. Фин беше идвала в Париж само веднъж, и то за кратко. Пейзажът, който прелиташе край колата, не й говореше нищо — широки булеварди, статуи, дървета, дълги фасади, които вероятно датираха от един и същи период. Усещане за великолепие и мръсотия, за тълпи по широките тротоари и хаотичен трафик. Мерцедесът спираше и тръгваше, шофьорът ругаеше и надуваше клаксона като всички останали. Само че не ругаеше на френски; беше някакъв арабски диалект с гърлени накъсани звуци. Мъжът до него излая нещо и той млъкна.