Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Ерик го погледна косо и попита:
— Значи още смяташ, че става дума за стария пират? Няма начин аржентинците да проявяват такъв интерес, ако е само това.
Мърф го погледна колебливо.
— Добре де, тогава за какво става въпрос?
— Не мога да отговоря на този въпрос — поклати глава Ерик и се обърна към Хуан: — Председателю, ти имаш ли някаква представа?
— Не. Рониш умря, преди да каже нещо. Двамата с Макс нямахме никаква възможност да претърсим жилището му. Хайде, помислете. Какво са открили? Как да разгадаем шахтата със съкровището?
Марк поглади брадичката си.
— Някакво устройство… някакво устройство… някакъв капан… нещо, използващо вода… хидростатично налягане…
— Хрумна ли ти нещо?
Мърф не отговори, защото нищо не му бе хрумнало.
— Съжалявам, човече, но бях толкова погълнат от историята, че не съм се замислял за технологията.
Хуан въздъхна.
— Окей, не се притеснявай. С Макс ще измислим нещо.
През следващия час съставиха списък с оборудване, което би могло да им потрябва, и се заеха да го набавят. Онова, което не можеше да се купи от Порт Анджелис, щеше да им бъде доставено от Сиатъл. Когато свършиха, един камион беше поел за Форкс от Сиатъл, а малък ферибот от Порт Анджелис щеше да ги качи от пристанището на градчето Ла Пуш. Това разположено на брега селище се намираше само на няколко километра от остров Пайн. Единственото затруднение беше, че се налагаше да изгубят още един ден, защото сложното оборудване за подводни комуникации щеше да пристигне като въздушна пратка от Сан Диего.
Когато всичко беше готово, кредитната карта на Кабрило олекна с четирийсет хиляди долара, но пък според неговите разбирания така проблемът беше решен.
Поне се надяваше.
Той се осведоми за духа на екипажа и особено за състоянието на Майк Троно.
— След заупокойната служба прекара около час в разговор с доктор Хъксли — отговори Ерик. Хъксли беше и психиатърът на „Орегон“. — Тя каза, че е в нужната форма за активна служба, и той отново работи с, останалите.
— Вероятно така е най-добре. По-добре да имаш работа, отколкото да седиш и да се тормозиш от черни мисли. Ще ви се обадим, когато стигнем на остров Пайн. Предполагам, че ще искате видео изображение, когато сме там.
— Естествено — отговориха двамата в един глас.
Хуан прекъсна връзката и затвори компютъра.
Поръчките им от Сиатъл и Порт Анджелис пристигнаха късно следобед, затова те поеха за Ла Пуш едва на следващата сутрин. Фериботът закъсня няколко часа заради вятъра. Качиха поправения джип от пристана на борда. Фериботът събираше само четири автомобила и поради сравнително плоското си дъно беше изложен на милостта на океана. Плаването до остров Пайн представляваше битка между дизеловия двигател на плавателния съд и вълните, който се прехвърляха през носа. За щастие капитанът познаваше добре района и се справи отлично.
Платиха му да забрави, че това пътуване се е състояло.
Подходът към остров Пайн мина гладко, защото единственият му плаж беше от подветрената страна. Успяха да се доближат само на десетина метра от брега, където трябваше да пуснат предната рампа. Хуан прецени, че дълбочината е поне метър и двайсет. Макс вече си беше сложил колана и той подкара джипа към края на ферибота.
— Готов ли си?
Хенли стисна здраво дръжката над вратата.
— Давай!
Хуан натисна газта докрай, гумите превъртяха по железните плочи на палубата и тежкият джип се стрелна по рампата на ферибота. Стовари се във водата сред вълни от бяла пяна, но бе набрал достатъчно инерция, за да си проправи път. Тежестта на двигателя смъкна предницата надолу и гумите намериха сцеплението на пясъка в плитката вода.
Не беше особено елегантно и когато предната решетка излезе от водата, двигателят вече беше започнал да се дави. Все пак успяха да издрапат. Хуан изкара джипа на брега, като през цялото време крещеше и го ругаеше. Успокои се едва когато и четирите гуми се озоваха на брега.
— Това май ти хареса — измърмори Макс, беше леко пребледнял. Хуан го дари с усмивка. — Замислял ли си се как ще качим колата обратно на ферибота, когато свършим?
— Може би си забравил, че платих пълната застраховка, когато сключих договора. Днес не е щастливият ден на фирмата за автомобили под наем.
— Ако ми беше казал, щях да купя гуми на старо.