Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Кралицата стана и Миранда се поклони. Притеснената Елиа приклекна неловко, до нея подвиха колене и децата й.
Като пренебрегна официалностите, кралицата на елфите дойде до Елиа, хвана я за раменете и я целуна. После приклекна до момчетата и докосна всяко по бузките. Каза нещо нежно, а Елиа се обади:
— Не разбирам.
— Нашата кралица говори на спътницата ти — обясни Галайн.
Като използува кешийския диалект, който доста приличаше на езика на Елиа, Агларана обясни:
— Казах й, че си ни донесла съкровище. Синовете ти са много красиви. Сега, откакто се присъедини към нас, ние сме много по-богати.
Очите на Елиа се насълзиха и тя каза:
— Приличат на баща си.
Томас се изправи и застана пред Елиа.
— Народът на моята съпруга не е свикнал да споменава имената на онези, които са отпътували за Благословените острови. Той живее в синовете си. Ти си повече от добре дошла тук. — После се обърна към Алтал. — Вземи новодошлите и им намери дом. Виж от какво имат нужда.
Обърна се пак към Елиа и каза:
— Тук си в безопасност и под наша закрила. Никой в Елвандар няма да стори нищо лошо нито на теб, нито на синовете ти. Отначало начинът ни на живот може би ще ти се стори странен, но после ще разбереш, че всъщност това е твоят истински начин на живот и че бащите на твоите бащи са били далеч от нас твърде дълго. Добре дошла в своя истински дом.
Облекчена, Елиа тръгна след Алтал, повела момчетата за ръце.
Томас махна с ръка на Миранда да го последва до една маса, където няколко елфи сервираха разхладителни напитки, и след като седнаха, попита:
— Как е Калис?
— Обезпокоен — отвърна Миранда. — Съобщи ли ви лудешкия си план?
Мерна изплашеното изражение на Агларана и разбра, че вече знаят.
Томас кимна.
— Е, за добро или лошо, аз му помагам. — Тя поклати глава. — И макар че се стремя да правя всичко добре… — Взе си една круша, отхапа и задъвка, после преглътна и добави: — Сега змиите знаят, че някой надарен е шпионирал около армията им. — Тя обясни какво се бе случило: преследването на напредващата армия през морето, срещата с Елиа и момчетата, бягството и накрая атаката на брега на реката.
Когато свърши, Агларана каза:
— Не ми изглежда много вероятно, че лудата им военна акция ще остане незабелязана. Може би са помислили, че ти си една от многобройните магьосници или жреци.
— Хубавото е, че няма начин да разберат къде съм — каза Миранда. — Единственият, който ме откри, не е в състояние да им съобщи. Другите биха могли да подозират, че съм тук, но едва ли ще се опитат да пробият защитата ви… засега.
— Може да продължим обсъждането на тези въпроси утре сутрин — каза Томас. — Ти трябва да си починеш. Вече е късно, а ти изглеждаш уморена.
— Направо. Просто съм изтощена — съгласи се Миранда. — Но сутринта трябва да съм далеч оттук. Има да се върши много работа, а времето е малко. Трябва да потърся сина ви и да се посъветвам с него, а след това някак си да убедя някои разумни мъже да се съгласят с най-глупавото и опасно начинание на света. После имам и друга работа. Не бях планирала да дойда първо тук, но след като вече съм при вас, бихте ли ми казали нещо?
— Какво?
— Къде мога да намеря Пъг?
Томас погледна жена си и каза:
— Не сме го виждали от години. Последното съобщение от него бе преди седем години. Казваше ми, че е загрижен от докладите, които синът ми донесъл след последното си пътуване до Новиндус. Бе се съветвал с Оракула на Аал и…
— И какво? — полюбопитства Миранда.
Сините очи на Томас се взряха за момент в нея, като че ли я преценяваше. Накрая каза:
— Съобщи ми, че неговите собствени сили нямало да стигнат за предстоящата битка и че му трябвали съюзници.
Миранда се засмя, но в усмивката й нямаше нищо весело.
— Мощта му намалява. — Тя поклати глава. — Кой друг на този свят би се сравнявал по сила с него освен теб?
— Моята мощ бледнее пред това, което може да направи Пъг, ако му се наложи — отвърна Томас. — Моите умения са ми предадени от друг и са такива, каквито бяха в края на Войната на разлома, преди петдесет години. А що се отнася до Пъг, той всяка година изучава и усвоява нови умения и може би никой освен Макрос Черния не би могъл да се сравни с него по могъщество.
При споменаването на Макрос Миранда се намръщи.
— Според всичко известно, много от това, което се твърди за неговото могъщество, е основано по-скоро на глупостта на тези, които му вярват.
— Бил съм на места, които можеш само да си представиш — поклати глава Томас. — И бях рамо до рамо с Макрос в Градината на Вечния град, и видях създанията на онази вселена. Навремето може би е обичал да се хвали, но трябва да призная, че винаги е стигал до границата на възможното. Могъществото му е близо до това на боговете и уменията му ще бъдат от голяма полза в предстоящата схватка.