Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
хора, разкопаващи нечий гроб.
- Така си е - каза единият.
Когато пристигнахме на гробището, очаквах обстанов
Уин отново се обърна към мен:
ката да ми се стори зловеща. В изкопаната дупка стояха
- Че защо пък Рик Колинс ще е свързан с Мосад?
двама мъже - почти бяха свършили. Бяха облечени в под
- Нямам отговор.
ходящи бледосини велурени комбинезони от магазина
- И как една автомобилна катастрофа отпреди десет
на леля ми Софи в Маями. По-голямата част от гроба бе
години би достигнала такова ниво, че израелските тайни
разкопана през деня от малък жълт екскаватор, който сега
служби да се заинтересуват?
стоеше отстрани и сякаш се любуваше на изкусната си ра
- И на това нямам отговор.
бота. Двамата облечени във велур господа трябваше само
Уин се замисли.
да поизчистят ковчега, преди да го отворят и да вземат про
- Ще се обадя на Зора. Може би той ще ни помогне.
ба от съдържанието му - кост или нещо друго, - после щяха
Зора, извънредно опасен травестит, измъквал ни от
пак да го затворят и да върнат пръстта в разкрития гроб.
сложни ситуации в миналото, в края на осемдесетте бе ра
Е, сега вече стана наистина злокобно.
ботил за Мосад.
Падаше ситен дъжд. Погледнах в гроба. Уин също. Беше
- Може и да стане - съгласих се аз. - Да предположим,
тъмно, ала очите ни се бяха приспособили достатъчно, за
че мъжът, чието лице разбих с масата, е от Мосад. Това
да различим сенките вътре. Мъжете се бяха навели и почти
може да е обяснение.
не се виждаха.
- Каза, че си разбрал нещо.
1 Съвременна система за ръкопашен бой, създадена от израелци.
Кимнах с глава.
„Използвай това, което имаш под ръка." - Б. пр.
150
151
- На тогава защо в Интерпол се сащисаха, когато се опи
- Какъв материал?
тахме да разберем кой е той? - рече Уин.
- Някаква кост. Парче плат, ако намерите такъв. Поста
Замислих се върху думите му.
вете ги в пластмасовите торбички и ги запечатайте.
- Но ако този е бил от Мосад, онзи, в когото стрелях, би
Тук бе погребано дете. Не го очаквах. Хвърлих поглед
трябвало също да е израелски агент.
към Уин.
Сега пък Уин се замисли върху моите думи.
- Възможно ли е да сме сгрешили?
- Все още не знаем достатъчно. Да се свържем със Зора
Уин сви рамене.
и да видим какво може да открие.
- ДНК анализът не лъже.
Дочухме напъни, скърцане и чегъртане. После един глас
- Ако останките не са на Мириям Колинс, тогава чии са?
каза:
- Има и други вероятности - отвърна Уин.
- Хванах го!
- Като например?
Погледнахме надолу. В светлината на фенерчето зър
- Накарах един от моите хора да направи малко проуч
нахме два чифта ръце да отварят капака. Мъжете пъхтяха
вания. По времето на катастрофата в Брентууд е изчезнало
от усилието. Ковчегът имаше нормални размери. Това ме
момиченце. Хората са сигурни, че е дело на бащата, ала
учуди. Очаквах по-малък ковчег, като за седемгодишно мо
детето не е било открито. Бащата и до днес е на свобода.
миченце. Ала може би в това се криеше тайната? Може би
Спомних си думите на Уин преди малко.
тъкмо този факт ми спестяваше усещането за злокобност?
- Имаш право. Непрекъснато изпреварваме събитията.
Защото не очаквах да намерим скелет на седемгодишно
Уин мълчеше.
дете.
Хвърлих поглед към разкопания гроб. Изцапано с кал
Не ми се гледаше повече, затова се отдалечих от гроба.
лице ни подаде пластмасовата торбичка.
Бях дошъл, за да наблюдавам, да се уверя, че наистина ще
- Всичко е на твое разположение, приятел. Късмет и
вземат проба от мястото, тъй като ексхумацията си беше
върви по дяволите!
чиста лудост - иначе всичко друго, с изключение само на
Двамата с Уин си тръгнахме с крехката детска костица в
пробата от гроба, бе извън всякакво подозрение. Ако нещо
ръце - бяхме я изкопали посред нощ, нарушавайки спокой
станеше, не бих искал да ме питат: „Откъде сте сигурни, че
ния сън на детето.
пробата е от същия гроб?", или: „Може да са ви излъгали,
че са разкопали, а да не са го направили". Исках да изключа
колкото е възможно повече вероятности.
- Ковчегът е отворен - викна единият гробар.
Видях, че Уин надникна надолу. От разкопаната дупка
се чу шепот:
Д В А Й С Е Т А Г Л А В А
-Иисусе Христе!
Последва тишина.
- Какво има? - попитах.
- Скелет - отвърна Уин, като продължаваше да се взира