Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Взе туристическата карта и потегли към долината. След петнадесет минути се озова край единственото частно игрище за голф в пустинята, намиращо се до дома на Уолтър Аненбърг, известен издател, приятел на президенти и бивш посланик във Великобритания. В долина, чиято гордост бяха огромните игрища за голф, той бе сметнал за необходимост поне един местен милионер да има заден двор, достатъчно голям за собствено игрище.
После Сидни Блекпул видя нещо толкова изумително, че се наложи да спре на Бигелоу Хоуп Драйв, като внимаваше гумите да останат на асфалта и да не навлязат в ситния пясък. Слезе от колата и хукна към върха на една дюна. В шест и тридесет сутринта в този великолепен ноемврийски ден пустинята сякаш нарочно му показа прелестите си. Зад него беше планината Шадоу, чиито ниски върхове, обагрени в розово, медночервено и пурпурно, бяха нашарени от сянката на облак. Над Санта Роса имаше удивителна ивица от цветове, сякаш небесен художник бе потопил голяма четка в огън и бе замахнал по сребристото платно. Огнената извивка имаше начало и край в различни нюанси. Но онова, което го удиви още повече, беше, че слънцето изгряваше над Санта Роса, докато в същото време огромната, бледа и прозрачна луна залязваше зад планината Сан Хасинто.
Точно в шест и тридесет и две изгряващото слънце спря за няколко секунди над Санта Роса, а залязващата луна направи същото над върха на Сан Хасинто. Изгрев и залез, намиращи се в непосредствена близост. Сидни Блекпул стоеше на дюната. Обувките му бяха затънали в ситния бял пясък, сред стръковете върбинка, които осейваха с цветовете си пустинята през пролетта.
Той протегна ръце. Дълго гледа изгрева и залеза, макар че извисяващото се огнено кълбо заслепяваше очите му. Времето спря за миг. После луната се скри, а слънцето се издигна над върховете и Сидни осъзна, че сигурно изглежда странно на служителите, които минаваха с колите си по Бигелоу Хоуп Драйв.
И все пак, не му се искаше да тръгва. Свали обувките и чорапите си и тръгна бос по дюните. Хладният пясък полепваше по глезените му. Седна на една голяма дюна и се замисли как до утре този пясъчен хълм може да изчезне от вятъра. Но можеше да се появи десетина метра по-нататък. Или десет километра. А може би нямаше да изчезне. И сетне си помисли колко е близо до самоуспокояващите глупости, които съвсем не му помогнаха, след като Томи умря.
Виктор Уотсън бе казал, че е опитал с религия и с Дзен, но нито това, нито психотерапията му помогнали. Изчезнеше ли, пясъчната дюна никога не се връщаше. Може би щяха да я използват за хоросан. Сидни угаси цигарата и пусна фаса в джоба си. Пустинята можеше да погълне всичко, ако имаше достатъчно време, но той не искаше да оставя боклук на това красиво място. Не и днес. Не и след онзи безплатен спектакъл на слънцето, луната и светлината.
Докато Сидни стоеше, затънал до глезени в пясъка, Ото Стрингър закусваше в леглото. Трудно му беше да се съсредоточи върху телевизионния филмов критик, който изглеждаше и говореше по-тъпо от обикновено. Причината да не може да се съсредоточи беше, че изпитваше безпокойство, задето още не бяха играли голф и работеха по-усърдно и от състезателите на последните олимпийски игри за полицаи. Ото изпи кафето си и реши да се откаже от кроасаните. Вдигна слушалката и набра „Информация“ в Холивуд. Три минути по-късно разговаряше с представителя на „Ролс-Ройс“.
— Аз съм детектив Стрингър от полицията в Лос Анджелис. Обаждам се във връзка с убийството на сина на Виктор Уотсън. Приятели ли сте?
— Той е стар мой клиент. Да, приятели сме.
— Имаме проблеми с разследването. Казали сте на господин Уотсън, че колата се появила в магазина ви в деня, когато е бил убит синът му Джак.
— Да, точно така. Механикът разпозна снимката на Джак, която Виктор… господин Уотсън му показа.
— Искам да говоря с механика.
— Ами, той… Мисля, че днес отсъства. Има свободен ден. Ще проверя и ще ви се обадя.
— Вижте какво, разследването е много сериозно. Вложен е много труд, но все се оказваме в задънена улица. Искам да се уверя в нещо и помислете добре, преди да отговорите. Възможно ли е да… грешите? Тоест механикът ви да греши?
— Какво искате да кажете?
— Ами, ако в онзи ден е идвал някой друг ролс-ройс? Ако е шофирал друг младеж? Допускате ли механикът ви да се е объркал? Би било много сериозно, ако полицията… е тръгнала по грешна следа. Някой може да загази.