Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Затуй възпротиви се: • „Не вслушвайте се в тях!
Пред моите роднини • (нали ви обещах)
ще носите корона • тъй както и преди.
Нам не от вас щетата • ще се овъзмезди.
Елате там да идем, • отрочето ви где е!
Не давайте, царице, • само да сиротее!
Синът ви щом порасне, • ще ви окуражава,
а смелите бойци вам • ще служат дотогава.“
Тя рече пак: „Цар Зигмунд, • не мога аз да тръгна.
Оставам тук с готовност • за всяка участ бъдна.
В несретата роднини • на мен ще ми помагат.“
Словата й веч взеха • момците да засягат.
Те рекоха в един глас: • „Да знаете, тепърва
сърцето ни от мъка • и жалост ще посърва.
Останете ли тука, • при нашите врази,
тогава най-тревожен • нам поход предстои.“
„Тръгнете си спокойно • и нека с вас е Бог!
Ще имате охрана • досам граничен слог
на Зигмунд до земите. • А рожбата си мила,
юнаци достолепни, • на вас бих поверила.“
Дочули, че не ще ги • последва тя на път,
надигна се на Зигмунд • в момците пак плачът.
Що горест на цар Зигмунд • докара таз разлъка
с царицата Кримхилда, • що непосилна мъка!
„Злощастно празненство бе“ — • владетелят отсече.
„Пред друг цар и рода му • дано не се изпречи
каквото от забава • нас тук ни сполетя!
Не ще ни видят вече • в бургундската земя!“
Но воините на Зигфрид • явиха неприкрито:
„Веднага щом намерим • онези тук, които
погубиха ни царя, • ще водим битки свети!
Сред близките му имат • си те врази заклети.“
Цар Зигмунд я целуна • и огорчено рече,
след като осъзнал бе • отсъдата й вече:
„Безрадостни ще яхнем • обратно към дома си.
Едва сега бедата • побирам аз в ума си.“
От Вормс на Рейн поеха • без всякаква охрана.
Изпълнени те бяха • с увереност голяма,
че втурне ли се някой • срещу им из засада,
от меча нибелунгски • веднага ще пострада.
И с никого в палата • пред път не се простиха,
но Гизелхер и Гернот • любезно доближиха
до Зигмунд, от когото • желаеха добре
съчувствието тяхно • в бедата да прозре.
Възпитано княз Гернот • да каже настоя:
„Свидетел ми е Бог, че • на Зигфрид за смъртта
вина аз нямам, нито • съм чувал кой сред нас
ненавист е питаел. • Затуй тъгувам аз.“
Учтиво Гизелхер ги • отпосле съпроводи —
Бургундия с момците • и царя той преброди,
на Долен Рейн дордето • накрая се прибраха,
но с радост помрачена • посрещнати там бяха.
Не знам дали нататък • те яздили са мирно,
ала във Вормс Кримхилда • се жалваше неспирно,
че за сърце утеха • ней друга не остана
освен предаността на • княз Гизелхер голяма.
Красивата Брунхилда • изглеждаше надменна.
Че плачеше Кримхилда, • съвсем не я засегна.
Любезността предишна • към нея прекрати.
Кримхилда ней отпосле • пък как напакости!
Перейти на страницу: