Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
— Не съм голям черковник, признавам го, не ходя на черква. Но на Коледа — тогава е друга работа! Ако не за друго, човек трябва да отиде поне да даде добър пример!
Тъй би казал баща му.
— Не гледайте толкова сериозно — каза Лидия. — Хайде да си вървим.
Тръгнаха по мръсните, отвратителни улици, които водят по авеню де Мен към площад де Рен. Когато стигнаха, Лидия предложи да отидат за един час на някое кино. Беше последната прожекция. После изпиха по чаша бира и се прибраха в хотела. Лидия свали шапката си и кожената яка и загледа Чарли замислено:
— Ако искате да спите с мене, можете преспокойно да го направите — каза тя със същия тон, с който би го запитала дали иска да отиде в „Ротонда“ или в „Дом“.
Чарли се сепна, дъхът му прекъсна. Цялото му същество се възпротиви на тази мисъл. След всичко онова, което тя му беше разказала, той не би могъл да се докосне до нея. Устните му се свиха от гняв; той реши по никакъв начин да не й дава възможност за негова сметка да изтезава плътта си. Но неговата вродена вежливост не му позволи да изрази с думи онова, което беше на езика му.
— Ах, не, благодаря.
— Защо не? Аз за това съм тука, а и вие за това сте дошъл в Париж, нали? За това идвате в Париж вие, англичаните. Не е ли вярно?
— Не знам. Във всеки случай не и аз.
— Че за какво, друго тогава?
— Отчасти да видя някои картини.
Лидия сви рамене…
— Както искате.
Тя отиде в банята. Чарли се почувствува малко засегнат, задето тя толкова равнодушно посрещна отказа му. Той сметна, че тя би трябвало поне да уважава неговата деликатност спрямо нея. Беше задължена към него — ако не за нещо повече, то поне за храна и квартира през двата минали дни, затова той имаше пълното право да приеме предложението й. Би било заслужено тя да му благодари за неговата самоотверженост. Настроението му се развали. Той се съблече, а когато тя се върна от банята, облечена с неговата пижама, той отиде да измие зъбите си. Когато се върна, тя си беше вече легнала.
— Ще ви смущава ли, ако почета малко, преди да си легна? — запита я той.
— Не, аз ще се обърна с гръб към светлината.
Той си беше донесъл една книга от Блейк. Отвори я и зачете. Скоро спокойното дишане на Лидия му подсказа, че беше заспала. Той почете още малко и угаси лампата.
Така прекара Чарли Мейсън първия ден от своята Коледа в Париж.
Глава VI
На следната сутрин се събудиха толкова късно, че стана един часът, докато изпиха кафето си, после — като съпрузи, женени от години, — докато си прочетоха вестниците, докато се изкъпаха и облякоха.
— Може да изпием по един коктейл в „Дом“ и после да отидем да се нахраним — предложи той. — Вие къде искате?
— Има един много добър ресторант на булеварда зад „Купола“. Не е много скъпо.
— Няма значение.
— Действително ли? — тя го изгледа недоверчиво. — Не искам да харчим повече, отколкото ви позволяват средствата. Толкова мил бяхте към мене. Започвам вече да се упреквам, че използувам добрината ви.
— Глупости — отговори той и цял се изчерви.
— Нямате представа какво означаваха за мене тези два дни. Такава отмора! Снощи от месеци насам спах, без да сънувам. Чувствувам се съвсем освежена, като преродена.
Тя наистина изглеждаше много по-добре. Кожата й беше по-свежа, очите й по-живи, главата й по-изправена.
— Вие ми дарихте два чудесни празника, които много ми помогнаха. Но не искам да ви бъда в тежест.
— Съвсем не сте ми била в тежест.
В усмивката й се долавяше лека насмешка.
— Вие сте много благовъзпитан човек, драги. Толкова е мило от ваша страна, че така ми говорите, а аз толкова малко съм свикнала да ми казват приятни неща, че ми се иска сега да си поплача. Но в края на краищата вие сте дошъл в Париж да се повеселите. Сигурно сте забелязал — за мене то няма значение. Вие сте млад и трябва да използувате младостта си. Много кратка е тя. Вземете ме със себе си днес на обед, а следобед ще се върна при Алексееви.